Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон, мили хора, днес в Кауфланд животът ми се преобърна, разказа клиентка
  • Новини

Поклон, мили хора, днес в Кауфланд животът ми се преобърна, разказа клиентка

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
gfhjgjtrrrqww.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Неприятна е станала в обект на „Кауфланд“. За нея разказва Костадинка Кацарова във фейсбук групата „Забелязано в Кючука“, където мнения споделят жители на пловдивския квартал Кючук Париж.

Дамата споделя, че детето й е припаднало, но служителите на магазина са реиагирали светкавично.

От скоро Биляна Гавазова, бившата легенда на сутрешния блок на БТВ е лице на веригата.

„Днес в „Кауфланд“ преживях нещо страшно.

Моето момиченце припадна, аз се паникьосах, но служителите веднага се притекоха да помогнат и направиха всичко необходимо.

Искам да изкажа хиляди благодарности на целия персонал на „Кауфланд“ в Кючук Париж! Респект към всички, прекланям се пред Вас мили хора бъдете здрави!“, написа жената.

 

Под поста й веднага заваляха лайкове и коментари. Хората се прехласват по стореното от персонала и споделят, че конкретно в този магазин служителите са винаги много отзивчиви.

Те са доволни от факта, че на фона на преобладаващите лоши новини в България.

Тази история вдъхва надежда и позитивизъм във всички.

Ето и част от мненията на членовете на фейсбук страницата под поста на Кацарова:

„Страхотни хора работят там. Не се и съмняваш в бързата им реакция. Сърцати и отзивчиви. Респект към вас“.

„Хората в магазина са повече от прекрасни! Жалко, че малко хора го осъзнават! Дано детенце вече е добре, и най-вече да се разбере от къде идва припадъка“.

„Живо и здраво да е детенцето! Адмирации за служителите!“

„Ох, добре, че хората реагират бързо и на време. Браво на всички, които са се отзовали“.

„Браво на хората, има надежда все още в тая държава. Да прочетем и една хубава новина, а не само катастрофи и лоши новини. Браво на персонала!“

„Все още има ХОРА! Респект!“

Едно от мненията е и на човек от персонала, който явно е бил сред помощниците. Той се казва Тони Христов и е написал следното:

„Все пак сме хора преди всичко!! Здравето е на първо място. Дано всичко е наред с момичето. Винаги сме насреща“.

Друг потребител пък е призовал стореното да не остане само като разказ във фейсук, а да се предприеме и още нещо:

„Моля, напишете похвала и в сайта на Кауфланд. Много здраве на вас и детенцето.“

Дама пък споделя, че самата тя е присъствала на не една, а на няколко подобни случки в същия магазин, но пък разкри и за лош опит:

 

„Аз лично съм ставала точно там няколко пъти на такива случаи.

Първият път беше припаднал човек, после на жена й беше станало лошо, после пак на жена й беше лошо.

Наистина се стичат и помагат хората от персонала на „Кауфланд“ в Кичук Париж, нека бъдат живи и здрави! Надявам се вече да сте добре, и всичко лошо да остане в миналото.

Макар, че сега като се замисля, скоро моето дете падна от количката по глава, момчето от персонала си нареждаше мляко и сирене до нас, само ни погледна и нищо, нито дойде да помогне, нито дори да попита как е детето…, което ми направи адски лошо впечатление, при положение, че детето се заби с главата на долу върху плочките, точно до ръба на палет. За една секунда му стана огромна синя цицина и пищеше като лудо, аз цялата се разтреперих и не знаех какво да правя“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хит в мрежата: Това е най-красивата снимка, правена на родното Черноморие
Next: Писъци огласиха плажа: Млад мъж се удави на къмпинг, спасители изтръпнаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.