Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон: На 40 години почина Деница Такева
  • Новини

Поклон: На 40 години почина Деница Такева

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
takkieivqkvkasv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър ФБ

На 40-годишна възраст е починала председателката на Българското египтологическо общество Деница Такева.

Това съобщиха от организацията в своя Фейсбук профил.

В продължение на години Деница Такева подпомага с дейността си развитието и популяризирането на египтологията у нас и насърчава взаимоотношенията между София и Кайро.

Поклонението ще състои на 16.08.2023 (сряда), 13:00, Централни софийски гробища.

„С огромно прискърбие съобщаваме, че нашата слънчева Denica Takeva-Germanova, нашият извор на знание и на вдъхновение, напусна физическия свят тази сутрин.

Поклонението ще състои на 16.08.2023 (сряда), 13:00, Централни софийски гробища.

Дени, твоят отпечатък в историята на българската Египтология ще остане завинаги ярък и твоето дело ще бъде продължено. Обичаме те!“, съобщиха от организацията.

Още скръбни вести:

Тъжната новина съобщи във Facebook друг баскетболист – Владимир Боянов

На 76-годишна възраст почина един от най-великите български баскетболисти за всички времена – Атанас Голомеев, съобщи във Facebook друг баскетболист – Владимир Боянов. Огромната му класа е призната от целия свят и той е един от едва четиримата българи, включени в Залата на славата на ФИБА, предаде БТА.

Като активен спортист Атанас Голомеев играе за Академик (София), Спартак (София), Левски и ЦСКА. Като състезател 10 пъти печели шампионската титла на България. С националния отбор на България участва пет пъти на Европейско първенство. В две от тези участия е реализатор номер 1, а още два пъти е включен в идеалния отбор на първенството.

В края на кариерата си два сезона е състезател и играещ треньор на Гюлей Санай в Адана, Турция. Слага край на кариерата си след още един сезон в Левски. В Левски е и треньор, където също печели шампионската титла.

През 1987 г. е организиран бенефис в чест на Голомеев: „Звезди на ФИБА“ срещу българския национален отбор в зала „Универсиада“. Гости са звезди на европейския баскетбол като Никос Галис и Дражен Петрович. Четири години по-късно е приет в Залата на славата на ФИБА.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В социалните мрежи се появи чалга вариант на Моя страна, моя България, какво каза авторът ѝ?
Next: Втори арест за убийството на млад мъж, намерен в столична шахта, ето кои са

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.