Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон: Откриха мъртъв Димитър Малинов
  • Новини

Поклон: Откриха мъртъв Димитър Малинов

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
dimitarmallinov.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Нищо не ми е съобщено, стоим в Стамболийски и чакаме, каза силно притеснена майката на Малинов

24-годишният Димитър Малинов от град Стамболийски, който беше обявен за издирване, е намерен мъртъв край Цалапица, предаде БНТ.

В селото той е видян за последно миналия четвъртък, когато гостувал на майка си. След вечеря останал на двора, а другите си легнали. Съседът го чул как излиза малко след 23.00 часа. Димитър обаче така и не се прибирал – нито в Цалапица, нито в Стамболийски.

На записите от общинските камери се вижда, че малко по-късно в същия район преминава автомобил с изключени фарове.

Все още няма информация каква е причината за смъртта на мъжа. Полицията работи по няколко версии, включително и убийство.

Вълна от съболезнования за изчезналия 24-годишен Димитър Малинов изказват жители на пловдивското село Цалапица в социалните мрежи. Младият мъж изчезна на 20 юли, а камерите са заснели как вечерта тогава се качва около 23 часа в черен мерцедес и оттогава няма следа от него.

„Не мога да повярвам. Почивай в мир, мило дете“, е написала във фейсбук групата на Цалапица Ивелина Биковска. И десетки отдолу изказват съболезнования.

„В селото упорито се говори, че трупът на младия мъж е намерен в някаква канавка“, коментира пред „24 часа“ кметът на Цалапица Ивайло Данаилов.

„Нищо не ми е съобщено нито от полицията, нито от прокуратурата за сина ми. Стоим в Стамболийски и чакаме. От напрежение дори не мога да приготвя храна за по-малкото си дете“, каза Атанаска Бакалова, майката на Димитър.

24-годишният Малинов често отскачал в селото, където живее майка му. Тя и баща му са разделени отдавна. Младият мъж живеел ту при баща си в Стамболийски, ту при майка си в Цалапица, която е омъжена и има малко дете.

Приятелите на Димитър също са в селото. Те са прегледали камерите, които запечатали как се качил миналия четвъртък в черен мерцедес.

Вчера в Цалапица много доброволци, жандармерия и полиция обходили канали и селскостопански пътища. След това се появила мълвата, че Малинов е открит в канал.

Според местни той нямал постоянна работа. Слуховете дори отиват още по-далеч – че Димитър е бил убит, а екзекуторът му бил избягал в чужбина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена за градушката в Садовец: Камъни падаха от небето, децата пищяха
Next: Жена с тъжни очи влязла в магазина и помолила собственика за храна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.