Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМА ПЕВИЦА!
  • Новини

ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМА ПЕВИЦА!

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
sdfvsdfvfdhfdjghj.png

Загубихме голяма българка.

На 57-годишна възраст след тежко боледуване си отиде известната арфистка и оперна певица Илиана Селимска, съобщи тъжната вест БНР.

 

Повече от 30 години Илиана Селимска е солист в Симфоничния оркестър на БНР. Тя е сред най-обичаните и търсени изпълнители на арфа, като има съвместни участия с най-големите съвременни български и чуждестранни оркестри.

 

Участвала е в турнета в Европа, в Южна Корея, Бахрейн, Дубай и остров Мартиника.

 

Илиана Селимска се дипломира се в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа по арфа на проф. Малина Христова и оперно пеене в класа на доц. Лиляна Жабленска. Впоследствие се усъвършенства в майсторкия клас по арфа на проф. Клаудия Антонели и по оперно пеене в класовете на Райна Кабаиванска и Гена Димитрова.

 

Работила е за чуждестранните звукозаписни компании SIF 309, Sud Ovest records и Fame“s, с които записва филмова музика на композитори като Енио Мориконе, Ханс Цимер, Патрик Дойл.

 

Член е на оркестъра към майсторските класове по дирижиране в академия „Киджана“ в Сиена, Италия, под ръководството на диригентите Джанлуиджи Джелмети и Юрий Аронович.

 

Редовно участва и в оперните продукции и концерти на международния фестивал Opera Оpen на сцената на Античния театър в Пловдив с имена като Хосе Кура и Александрина Пендачанска.

 

През 2019 г. участва в концерт по повод 40-годишнината от създаването на Съюза на жените от Съвета на Европа с произведения на френските композитори Жермен Тайфер и Енриет Рение. За първи път в България изпълнява „Северен триптих“ на Олег Галахов. Впоследствие записва тези произведения за фонда на Българското национално радио.

 

Многократно участва в международните музикални фестивали „Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“, „Варненско лято“, „Аполония“, „Mузикален фестивал Толедо“ и др.

 

Делила е сцената с изпълнители като Монсерат Кабайе, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Соня Йончева, Никола Гюзелев, Андреа Бочели, Сара Брайтман, Юрий Башмет, Сара Чанг, Борис Белкин, Светлин Русев, Людмил Ангелов.

 

Илиана Селимска е дъщеря на известния оперен певец Асен Селимски и пианистката Белина Селимска. Съпруга е на актьора Племен Манасиев, пише standartnews.com.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

The post ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМА ПЕВИЦА! appeared first on Новини.

Continue Reading

Previous: Обявиха откога купуваме ток на свободния пазар
Next: Стоичков потъна в траур: Почивай в мир, приятелю! Без време си отиде една истинска легенда

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.