Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМ АКТЬОР!
  • Новини

ПОКЛОН! ПОЧИНА ГОЛЯМ АКТЬОР!

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
vsdfvsfdbfgbdgfngfmhjmj.png

Луис Госет- Джуниър, първият цветнокож, спечелил „Оскар“ за поддържаща мъжка роля за ролята си в „Офицер и джентълмен“, почина на 87 години.Семейството на актьора публикува изявление, в което потвърждава, че той е починал в петък сутринта.„С нашето искрено съжаление потвърждаваме, че нашият любим баща почина тази сутрин“, се казва в изявлението.„Бихме искали да благодарим на всички за техните съболезнования в този момент. Моля, уважавайте личния живот на семейството в този труден момент.“

Племенникът на Госет каза пред Асошиейтед прес, че по това време актьорът е бил в Санта Моника, Калифорния.

 

Причината за смъртта не е разкрита.

Госет стана третият цветнокож номиниран за „Оскар“ в категорията за поддържаща мъжка роля през 1983 г.

Той печели за изпълнението си на плашещия инструктор по учение на морската пехота в „Офицер и джентълмен“ с Ричард Гиър и Дебра Уингър през 1982 г. За същата роля печели и „Златен глобус“.

Роден на 27 май 1936 г. в Бруклин, Ню Йорк, Госет по-късно добавя Джуниър към името си, за да почете баща си.

Първо започва да играе в училищни продукции и на 16-годишна възраст прави своя дебют на Бродуей в пиесата „Take A Giant Step“.

Госет пробива на малкия екран като Фидлър в телевизионния минисериал „Roots“ от 1977 г., който описва жестокостите на робството.

По-късно той печели награда „Еми“ за ролята.

През 2010 г. Госет обяви, че има рак на простатата, който според него е хванат в ранните етапи, а през 2020 г. влезе в болница след заразяване с COVID-19.

 

Още една скръбна вест от днес:

 

Легендарният преподавател по рисуване Ахмед Чаушев е починал в Пловдив, съобщиха негови близки. Учителят на много поколения е напуснал нашия свят, след като го е покосила коварна болест.

„Сбогом, Учителю! Ти научи нас, поколения твои ученици, да държим молива, дари ни със съкровищата на изкуството, без да искаш нищо в отплата. Показа ни как да гледаме света с очите на големите художници.

Приюти ни в ателието си, като споделяше с нас дори храната си, но най-вече безкрайните си знания, неотделими от неподражаемото ти чувство за хумор и неизчерпаемата ти енергия.

Вероятно вече си при любимия ни Вальо, когото изпратихме съвсем скоро, смеете се заедно и възкресявате отдавна отминалите хладни сребърни утрини в ателието на ул. “Иван Вазов“, както и златните заспали следобеди на Стария град.

Дълбок поклон и пред двама ви! Ще ми липсвате много винаги, но имам безброй прекрасни спомени, които да ме топлят“, написа художникът Иво Загорчинов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави предупреди Петков: Внимавай, осъдих те за 50 000 лв. и пак ще го направя
Next: Ето колко години стаж трябва да работите на едно и също място, за да имате право на шест заплати при пенсиониране

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.