Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон пред Баба Недка от Раданово! Отгледала е 22 деца, а със 150 лева пенсия се грижи и за правнуче
  • Новини

Поклон пред Баба Недка от Раданово! Отгледала е 22 деца, а със 150 лева пенсия се грижи и за правнуче

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
basbasbasnedas.jpg

Баба Недка има изумителна история. Тя е от село Раданово. Баба Недка се е прегърбила от работа, дребна на ръст, но с голямо сърце и силен дух. За селото си тя е герой. Отгледала е цели 22 деца, а в момента се грижи за правнука си Светослав, който е на 4 месеца. Детенце на една от внучките ѝ. Къщата ѝ е малка, може да се опише като бедна, но винаги блести от чистота.

В момента там живеят 10 души. Баба Недка е на 75 години и взима пенсия от 150 лева. Справя се трудно, но не се отказва. Не се оплаква и винаги посреща всички в дома си с усмивка.

Баба Недка е родила 4 деца. Преди 20 години е останала вдовица.

След това една от дъщерите ѝ е починала от рак. От другите си деца е отгледала 22 внуци и правнуци. За нея става крайно трудно преди няколко години. Тогава снаха ѝ бяга от къщата и оставя на нея 6-те си деца. Бащата на децата и неин син, ходи по чужбина, връща се рядко и почти не полага грижи за челядта.

Не изпускай тези оферти:

Въпреки всичко и въпреки всички, тя успява да изучи всичките. Част от тях все още са ученици. Най-малкото дете е Николай. Най-голямото е Мариета – на 19 години. И вече има 4-месечен син – Светослав. Има мъж, но той работи по строежите – от ден за ден.

„Много съм препатила, но животът ме научи да съм държелива. Удари ме жестоко, като почина дъщеря ми от оная нелечима болест и ми остави две невръстни дечица. Изучих ги в Търново, той е готвач, а тя е фризьорка. После избяга снахата, после се народиха и правнучета. Да са ми живи и здрави, за тях блъскам”, разказва баба Недка и освен храна за многолюдната челяд приготвя и за домашната котка, която имала три котенца.

Преди да се пенсионира е работила в хирургията на транспортната болница като санитарка. Работила е и като чистачка на други места. В мандрата в Полски Тръмбеш правела краве масло. Почти винаги е работила на няколко места. Когато държавата и отпуска „страхотната“ пенсия от 150 лева, тя се нуждае от доходи.

Започнала да гледа хора на легло в Раданово за по 2 лева на час. Грижи се за над дузина хора.

През месеца пазарува на вересия, а когато получи парите от тук и там, връща парите. И пак от начало. Единственият уред, който има у дома е фризер. Няма хладилник. Дрехите пере на ръчна пералня. Подарък е от съсед. Готви на стара печка Раховец.

Баба Недка не търси милостиня и не проси помощ. Ще се зарадва, ако някой добър човек и протегне ръка все пак. От „Борба“ споделят телефонния ѝ номер: 0895 39 48 71.

Статията е препубликувана от вестник „Борба“. Не отговаряме за валидността на телефонния номер и за нуждите на Баба Недка в момента.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България изгуби още едно голямо име: Отиде си голям наш учен
Next: Побързайте да ги изхвърлите преди Нова година, че носят нещастие на къщата

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.