Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон пред него! Почина едно от най-големите имена във футбола
  • Новини

Поклон пред него! Почина едно от най-големите имена във футбола

Иван Димитров Пешев ноември 27, 2023
fksdkgkdgkkregklfgdfg.png

Световният футбол загуби поредното голямо име в своята история. Бившият селекционер на националния отбор на Англия Тери Венебъл почина на 80-годишна възраст след продължително боледуване.

Венебълс е познат на широката футболна общественост най-вече с престоя си начело на националния отбор на Англия в периода 1994-96 г., когато извежда „трите лъва“ до полуфиналите на Евро`96.

Той започва треньорската си кариера през 1976 г. в Кристъл Палас. Четири години по-късно поема КПР. През 1984 г. става треньор на Барселона, където остава в продължение на три години. Следващият му престой е начело на Тотнъм.

 

След като напуска националния отбор на Англия, става селекционер на представителния тим на Австралия. През 1998 г. се завръща в Кристъл Палас.

През сезон 2000/01 заедно с Браян Робсън води Мидълзбро. Работи начело на Лийдс през 2002-03. В периода 2006-07 е помощник-треньор на Стив Макларън националния отбор на Англия.

Начело на Барселона печели шампионската титла през 1985 г. и Купата на Лигата през следващата година. С Тотнъм взима ФА Къп през 1991 г. и през същата година поселя с Арсенал притежанието на трофея Чарити шилд.

Като футболист има два мача за националния отбор на Англия.

Носил е екипите на Челси, Тотнъм, КПР, Кристъл Палас, австралийския Кентърбъри-Мариквил Олимпик и ирландския Сейнт Патрикс. С Челси печели Купата на Лигата през 1965 г., а с Тотнъм взима ФА Къп през 1967 г. и през същата година поделя притежанието на Чарити шилд с Манчестър Юнайтед.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: БНБ предупреди всички хора с пари в банката
Next: Ексклузивно! Боби Михайлов подаде оставка и обяви нещо неочаквано

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.