Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон пред светлата й памет! Починала е една от най-харесваните жени в България
  • Новини

Поклон пред светлата й памет! Починала е една от най-харесваните жени в България

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
dsfglfdkglkfdkhdfkh.png

В критичен пост срещу действия на здравния министър Христо Хинков, лидерът на ИТН Слави Трифонов разкри, че майка му Здравка е починала.

„Аз боравя добре с думите в българския език, работил съм дълго време работа, в която ми се е налагало да използвам богат обем от думи. Много богат. И мога добре да се изразявам.

Втори път пиша нещо днес, но сега трудно намирам думи. Но е по-добре да пиша, да ви информирам, да споделя, вербално, колкото и да ми е трудно да намирам думи, отколкото да се подчиня на дивия си характер и яростта, която ме обзема, защото е по-добре да се контролирам, да спазвам закона и моралния кодекс, с който са ме възпитали майка ми и баща ми. Лека им пръст!“, пише шоуменът в профила си във Facebook.

Последната информация за 85-годишната Здравка Трифонова в медиите беше от началото на лятото, като се твърдеше, че майката на Трифонов се е изнесла от къщата в плевенското село Тодорово и е отишла при дъщеря си в Плевен. Бащата на лидера на ИТН – Тодор Трифонов, също си отиде на 85-годишна възраст през 2017 г. след боледуване. По неофициална информация тя е починала през септември.

Слави Трифонов рядко говори за семейството си. През 2017 година Здравка Трифонова гостува в „Шоуто на Слави“ още докато се излъчваше по bTV, а предаването се появи на екран точно на рождения ден на шоумена.

В поста в социалната мрежа Трифонов акцентира върху смяната на името на болница „Проф. д-р Александър Чирков“ в болница „Света Екатерина“ – решение, което е взето от настоящия здравен министър проф. Хинков.

„Познавах професор Александър Чирков. Това беше голяма чест за мен. Познавам и голяма част от неговите ученици. Това също е чест за мен. Този достоен човек, когото аз наричах „професоре“, „приятелю“ е направил толкова много за страната ни и за хората. Спасил е толкова много животи и се е държал толкова достойно до края на дните си, че най-малкото, което заслужава е тази болница да носи неговото име. И никой няма право да оспорва това, освен дребни, некадърни и жалки завистници, случайно сдобили се с власт. Пример за такъв човек е министъра на здравеопазването – Христо Хинков“, пише още лидерът на ИТН и продължава:

„Много ми е трудно да се сдържам, извинявам се ако съм груб, не искам да обиждам никого, наистина целия този хаос трябва да спре. Правя колкото мога, не ми беше лесно решението да ги махна предния път, имам предвид Кирил Петков, Асен Василев и компания, знаех какво ще стане, знаех какво ще се изсипе върху мен, но аз знаех, че и това е правилното. Сега, вие виждате резултатът, онзи запис, лъжите и най-вече чудовищната некадърност, самовлюбеност, наглост, претенциозност и надменност на тези хора. Всичко това доказва, че съм бил прав“.

Трифонов обяснява, че е „изумен от факта, че е възможно такива хора и производните им, като Христо Хинков, в момента да управляват държавата“.

„Тъпо е да говоря някакви обещания и думи, че тези хора трябва да си ходят. Това е повече от ясно! И колкото повече го повтарям, толкова повече ми прилича на някаква мантра. За това ще кажа само, че ще правя каквото мога по въпроса. Понякога мога повече, понякога по-малко, но, в крайна сметка, обикновено успявам“, добавя Трифонов и завършва поста си с думите: „Благодаря ви, че за пореден път ме изслушахте“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордей се България, Виктор Първов пише история, 7-годишния състезател е двукратен Европейски шампион
Next: 40 сантиметрови преспи затрупват тези места в България до дни, но има една мистерия

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.