Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон пред светлата й памет! Починала е една от най-харесваните жени в България
  • Новини

Поклон пред светлата й памет! Починала е една от най-харесваните жени в България

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
dsfglfdkglkfdkhdfkh.png

В критичен пост срещу действия на здравния министър Христо Хинков, лидерът на ИТН Слави Трифонов разкри, че майка му Здравка е починала.

„Аз боравя добре с думите в българския език, работил съм дълго време работа, в която ми се е налагало да използвам богат обем от думи. Много богат. И мога добре да се изразявам.

Втори път пиша нещо днес, но сега трудно намирам думи. Но е по-добре да пиша, да ви информирам, да споделя, вербално, колкото и да ми е трудно да намирам думи, отколкото да се подчиня на дивия си характер и яростта, която ме обзема, защото е по-добре да се контролирам, да спазвам закона и моралния кодекс, с който са ме възпитали майка ми и баща ми. Лека им пръст!“, пише шоуменът в профила си във Facebook.

Последната информация за 85-годишната Здравка Трифонова в медиите беше от началото на лятото, като се твърдеше, че майката на Трифонов се е изнесла от къщата в плевенското село Тодорово и е отишла при дъщеря си в Плевен. Бащата на лидера на ИТН – Тодор Трифонов, също си отиде на 85-годишна възраст през 2017 г. след боледуване. По неофициална информация тя е починала през септември.

Слави Трифонов рядко говори за семейството си. През 2017 година Здравка Трифонова гостува в „Шоуто на Слави“ още докато се излъчваше по bTV, а предаването се появи на екран точно на рождения ден на шоумена.

В поста в социалната мрежа Трифонов акцентира върху смяната на името на болница „Проф. д-р Александър Чирков“ в болница „Света Екатерина“ – решение, което е взето от настоящия здравен министър проф. Хинков.

„Познавах професор Александър Чирков. Това беше голяма чест за мен. Познавам и голяма част от неговите ученици. Това също е чест за мен. Този достоен човек, когото аз наричах „професоре“, „приятелю“ е направил толкова много за страната ни и за хората. Спасил е толкова много животи и се е държал толкова достойно до края на дните си, че най-малкото, което заслужава е тази болница да носи неговото име. И никой няма право да оспорва това, освен дребни, некадърни и жалки завистници, случайно сдобили се с власт. Пример за такъв човек е министъра на здравеопазването – Христо Хинков“, пише още лидерът на ИТН и продължава:

„Много ми е трудно да се сдържам, извинявам се ако съм груб, не искам да обиждам никого, наистина целия този хаос трябва да спре. Правя колкото мога, не ми беше лесно решението да ги махна предния път, имам предвид Кирил Петков, Асен Василев и компания, знаех какво ще стане, знаех какво ще се изсипе върху мен, но аз знаех, че и това е правилното. Сега, вие виждате резултатът, онзи запис, лъжите и най-вече чудовищната некадърност, самовлюбеност, наглост, претенциозност и надменност на тези хора. Всичко това доказва, че съм бил прав“.

Трифонов обяснява, че е „изумен от факта, че е възможно такива хора и производните им, като Христо Хинков, в момента да управляват държавата“.

„Тъпо е да говоря някакви обещания и думи, че тези хора трябва да си ходят. Това е повече от ясно! И колкото повече го повтарям, толкова повече ми прилича на някаква мантра. За това ще кажа само, че ще правя каквото мога по въпроса. Понякога мога повече, понякога по-малко, но, в крайна сметка, обикновено успявам“, добавя Трифонов и завършва поста си с думите: „Благодаря ви, че за пореден път ме изслушахте“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордей се България, Виктор Първов пише история, 7-годишния състезател е двукратен Европейски шампион
Next: 40 сантиметрови преспи затрупват тези места в България до дни, но има една мистерия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.