Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покойниците не идват насън без причина, ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви плаши
  • Новини

Покойниците не идват насън без причина, ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви плаши

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
ssnunudfnkdfkghfdkgfd.png

Сънищата, които ни спохождат за нашите починали близки, предизвикват чувство на тъга, мъка и обикновено си спомняме колко хубаво би било, ако те отново бяха тук с нас. Въпреки че тези сънища могат да бъдат тъжни, те все пак имат красиво значение.

Такива сънища имат значително влияние върху нас. Мнозина са признали, че сънищата, в които има среща с починал близък, са им помогнали успешно да преминат през процеса на скръб и да продължат живота си.

 

Въпреки че вече не са сред нас, нашите близки, които са починали, никога не ни напускат. Много хора говорят за мъртвите, които ги посещават в сънищата им, които могат да бъдат много реални и ярки. Такива сънища са известни като – „сънища за срещи“.

„Баща ми и майка ми починаха преди повече от десет години с една година разлика. Около шест месеца след всяка смърт, с всяка от тях, или дори и с двете, имах поне един много ярък сън. И това не беше обикновен сън, усещането беше различно, разказва д-р Патрик Макнамара.

 

Такива сънища често имат голямо значение: починалият винаги изглежда весел, щастлив, а понякога дори по-млад, отколкото е бил, когато е умрял. Мъртвите често предават насърчително послание на сънуващия, като например „Добре съм и все още съм с теб“.

Съобщенията на получателя пристигат повече телепатично или ментално. Сънят е по-нормален и реален от фантазията и понякога предизвиква усещане за обединение.

Сънищата са много реални, сякаш починалият наистина е дошъл на гости и сънуващият си спомня съня, когато се събуди. Подобен сън има силно влияние върху човека.

„За традиционните народи, които придават еднаква или дори по-голяма онтологична тежест на сънищата в сравнение с реалния живот, „сънищата за срещи“ са били абсолютно убедително доказателство, че има духовен свят и живот след смъртта“, обяснява Макнамара.

Мнозина са признали, че сънищата за среща с починалия са им помогнали успешно да преминат през процеса на скръб и да продължат живота си. Има редица причини, поради които починалите се появяват в сънищата:

Те искат да поискат прошка или да решат проблем, който са имали през живота си и който е останал неразрешен. Покойникът се появява в сънищата, за да ви предпази от надвиснала опасност или да ви предупреди. Те са вашите защитници, които ви пазят отгоре.

„Те искат да утешат тези, които скърбят за тях и да им кажат, че всичко е наред с тях и че сега са „от другата страна“. Те имат послание за сънуващия. Искат да покажат на близките си, че има живот след смъртта“, завършва той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бабата до нас цяло лято събираше шишарки. Чак когато показаха дома й по телевизията, разбрах за какво са били
Next: ПИЕШ ПРЕДИ СЪН: Черният дроб се прочиства, докато спиш, килограмите се топят, а тялото се подмладява

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.