Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покойниците не идват на сън без причина, ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви притеснява
  • Новини

Покойниците не идват на сън без причина, ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви притеснява

Иван Димитров Пешев май 10, 2023
sdasdaskdasosrirrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Сънищата, които ни спохождат за нашите починали близки, предизвикват чувство на тъга, мъка и обикновено си спомняме колко хубаво би било, ако те отново бяха тук с нас. Въпреки че тези сънища могат да бъдат тъжни, те все пак имат красиво значение.

Такива сънища имат значително влияние върху нас. Мнозина са признали, че сънищата, в които има среща с починал близък, са им помогнали успешно да преминат през процеса на скръб и да продължат живота си.

Въпреки че вече не са сред нас, нашите близки, които са починали, никога не ни напускат. Много хора говорят за мъртвите, които ги посещават в сънищата им, които могат да бъдат много реални и ярки. Такива сънища са известни като – „сънища за срещи“.

„Баща ми и майка ми починаха преди повече от десет години с една година разлика. Около шест месеца след всяка смърт, с всяка от тях, или дори и с двете, имах поне един много ярък сън. И това не беше обикновен сън, усещането беше различно, разказва д-р Патрик Макнамара.

Такива сънища често имат голямо значение: починалият винаги изглежда весел, щастлив, а понякога дори по-млад, отколкото е бил, когато е умрял. Мъртвите често предават насърчително послание на сънуващия, като например „Добре съм и все още съм с теб“.

Съобщенията на получателя пристигат повече телепатично или ментално. Сънят е по-нормален и реален от фантазията и понякога предизвиква усещане за обединение.

Сънищата са много реални, сякаш починалият наистина е дошъл на гости и сънуващият си спомня съня, когато се събуди. Подобен сън има силно влияние върху човека.

„За традиционните народи, които придават еднаква или дори по-голяма онтологична тежест на сънищата в сравнение с реалния живот, „сънищата за срещи“ са били абсолютно убедително доказателство, че има духовен свят и живот след смъртта“, обяснява Макнамара.

Мнозина са признали, че сънищата за среща с починалия са им помогнали успешно да преминат през процеса на скръб и да продължат живота си. Има редица причини, поради които починалите се появяват в сънищата:

Те искат да поискат прошка или да решат проблем, който са имали през живота си и който е останал неразрешен. Покойникът се появява в сънищата, за да ви предпази от надвиснала опасност или да ви предупреди. Те са вашите защитници, които ви пазят отгоре.

„Те искат да утешат тези, които скърбят за тях и да им кажат, че всичко е наред с тях и че сега са „от другата страна“. Те имат послание за сънуващия. Искат да покажат на близките си, че има живот след смъртта“, завършва той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Акo cтe родени пpeди 1978 мoжe дa се oкaжe, чe paзпoлaгaтe c мнoгo пapи. Пpoвepeтe зaдължитeлнo тoвa!
Next: Истина е новината за стотиците находища на самородно злато у нас, разкриха и къде се намират

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.