Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покойниците никога не идват насън без причина! Ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви плаши
  • Новини

Покойниците никога не идват насън без причина! Ето защо ги сънуваме и защо това не трябва да ви плаши

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
dgfhtrytryt.png

Сънищата, които ни спохождат за нашите починали близки , предизвикват чувство на тъга, мъка и обикновено си спомняме колко хубаво би било, ако те отново бяха тук с нас. Въпреки че тези сънища могат да бъдат тъжни, те все пак имат красиво значение.

Такива сънища имат значително влияние върху нас. Мнозина са признали, че сънищата , в които има среща с починал близък, са им помогнали успешно да преминат през процеса на скръб и да продължат живота си.

Макар и вече да не са сред нас, нашите близки, които са ни напуснали, никога не ни напускат наистина. Много хора говорят за мъртвите, които ги посещават в сънищата им, които могат да бъдат много реални и ярки. Такива сънища са известни като – „сънища за срещи“.

„Баща ми и майка ми починаха преди повече от десет години с една година разлика. Около шест месеца след всяка смърт, с всеки от тях, или дори с двамата, имах поне един много ярък сън. И това не беше обикновен сън, усещането беше различно – разказва д-р Патрик Макнамара.

Такива сънища често имат голямо значение: починалият винаги изглежда весел, щастлив, а понякога дори по-млад, отколкото е бил, когато е умрял. Мъртвите често предават насърчително послание на сънуващия, като например „Добре съм и все още съм с теб“.

Съобщенията пристигат при „получателя“ повече телепатично или ментално. Сънят е по-нормален и реален от фантазията и понякога предизвиква усещане за обединение.

Сънищата са много реални, сякаш починалият наистина е дошъл на гости и сънуващият си спомня съня, когато се събуди. Подобен сън има силно влияние върху човека.

„За традиционните народи, които придават еднаква или дори по-голяма онтологична тежест на сънищата в сравнение с реалния живот, „сънищата за срещи“ са били абсолютно убедително доказателство, че има духовен свят и живот след смъртта“, обяснява Макнамара.

Мнозина са признали, че сънищата за среща с починалия са им помогнали успешно да преминат през процеса на скръб и да продължат живота си. Има редица причини, поради които починалият се появява в сънищата:

Той/Те искат да поискат прошка или да решат проблем, който са имали през живота си и който е останал неразрешен. Покойникът се появява в сънищата, за да ви предпази от надвиснала опасност или да ви предупреди. Те са вашите защитници, които ви пазят отгоре.

„Те искат да утешат тези, които скърбят за тях и да им кажат, че всичко е наред с тях и че сега са „от другата страна“. Те имат послание за сънуващия. Искат да покажат на близките си, че има живот след смъртта“, завършва той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експлозии на бензиностанция край Букурещ, има загинал и близо 50 ранени
Next: Българите посърнаха след тази прогноза за септември, идва нещо неочаквано

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.