Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покойният Пол Уокър бил човек със златно сърце: Направил на непозната двойка безценен подарък, причината узнали след години
  • Новини

Покойният Пол Уокър бил човек със златно сърце: Направил на непозната двойка безценен подарък, причината узнали след години

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
gfdhfgerererer.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През 2004 г. Кайл Ъпхам и годеницата му, сега вече съпруга, Кристен, търсели пръстен с диамант в един от бижутерийните магазини на Санта Барбара. Освен тях в магазина имало и друг купувач, но увлечени в търсенето, те първоначално не му обърнали много внимание.

Мъжът препоръчал на Кайл и Кристен да разгледат и по-скъпи бижута, но двойката признала, че не може да си го позволи. След това те започнали да си говорят и младите хора най-накрая познали в приятелския купувач актьора Пол Уокър.

Кайл казал, че служи в армията и скоро за втори път трябва да замина в Ирак и преди това иска да даде на бъдещата си съпруга пръстен в чест на годежа им.

Кристен разказва, че Пол буквално променил физиономията на лицето си, когато чул, че Кайл е войник. Но този ден двойката не отдала никакво значение на този факт и напуснали бижутерийния магазин без да купят нищо – диамантите били за тях твърде скъпи.

Скоро, обаче, те получили изненада: обаждане от магазина, с което ги молели да си вземат пръстена на стойност $ 9.000, за който бил заплатил човек, пожелал анонимност. Младите хора са се опитали да узнаят кой им е направил такъв подарък, но служителите от магазина само се усмихнали и отказали да разкрият името на дарителя.

Истината станала ясна едва след смъртта на актьора през 2013 г., когато бившият продавач в бижутерийния магазин Айрин Кинг решила да разкрие истината.

Според Айрин, актьорът видял, че на момичето много му харесал един от пръстените, но годеникът й казал, че не може да си го позволи. Тогава Пол помолил управителя да запише бижуто на неговата сметка и настоял, че подаръкът трябва да бъде анонимен. Той бил разстроен от факта, че войникът, рискувайки собствения си живот, не може да си позволи да купи пръстен за булката, затова побързал да поправи тази несправедливост.

Така че Кайл и Кристен най-накрая разбрали кой е техният мистериозен благодетел. „Това е най-щедрият подарък, който някога съм получавала, – казва Кристен. – Ние ще пазим този пръстен и ще разказваме неговата история от поколение на поколение „

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите скочиха на БТВ: Има ли връзка Поршето на жълтите павета и Гласът на България
Next: 1 път месечно почиствайте климатика ТАКА и няма да имате грижи: Ще унищожите всички бактерии с едно движение

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.