Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покойният Пол Уокър бил човек със златно сърце: Направил на непозната двойка безценен подарък, причината узнали след години
  • Новини

Покойният Пол Уокър бил човек със златно сърце: Направил на непозната двойка безценен подарък, причината узнали след години

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
gfdhfgerererer.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През 2004 г. Кайл Ъпхам и годеницата му, сега вече съпруга, Кристен, търсели пръстен с диамант в един от бижутерийните магазини на Санта Барбара. Освен тях в магазина имало и друг купувач, но увлечени в търсенето, те първоначално не му обърнали много внимание.

Мъжът препоръчал на Кайл и Кристен да разгледат и по-скъпи бижута, но двойката признала, че не може да си го позволи. След това те започнали да си говорят и младите хора най-накрая познали в приятелския купувач актьора Пол Уокър.

Кайл казал, че служи в армията и скоро за втори път трябва да замина в Ирак и преди това иска да даде на бъдещата си съпруга пръстен в чест на годежа им.

Кристен разказва, че Пол буквално променил физиономията на лицето си, когато чул, че Кайл е войник. Но този ден двойката не отдала никакво значение на този факт и напуснали бижутерийния магазин без да купят нищо – диамантите били за тях твърде скъпи.

Скоро, обаче, те получили изненада: обаждане от магазина, с което ги молели да си вземат пръстена на стойност $ 9.000, за който бил заплатил човек, пожелал анонимност. Младите хора са се опитали да узнаят кой им е направил такъв подарък, но служителите от магазина само се усмихнали и отказали да разкрият името на дарителя.

Истината станала ясна едва след смъртта на актьора през 2013 г., когато бившият продавач в бижутерийния магазин Айрин Кинг решила да разкрие истината.

Според Айрин, актьорът видял, че на момичето много му харесал един от пръстените, но годеникът й казал, че не може да си го позволи. Тогава Пол помолил управителя да запише бижуто на неговата сметка и настоял, че подаръкът трябва да бъде анонимен. Той бил разстроен от факта, че войникът, рискувайки собствения си живот, не може да си позволи да купи пръстен за булката, затова побързал да поправи тази несправедливост.

Така че Кайл и Кристен най-накрая разбрали кой е техният мистериозен благодетел. „Това е най-щедрият подарък, който някога съм получавала, – казва Кристен. – Ние ще пазим този пръстен и ще разказваме неговата история от поколение на поколение „

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зрителите скочиха на БТВ: Има ли връзка Поршето на жълтите павета и Гласът на България
Next: 1 път месечно почиствайте климатика ТАКА и няма да имате грижи: Ще унищожите всички бактерии с едно движение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.