Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покъртителната изповед на момче, останало без майка, а баща му и приятелката му го тормозят
  • Новини

Покъртителната изповед на момче, останало без майка, а баща му и приятелката му го тормозят

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
sdfgsqweqwes.png

Историята за съдбата на момче от Сърбия, което загуби майка си , трогна всеки, който прочете искрената му история в социалната мрежа. Бащата на момчето си намери нова половинка, но съвместното им съжителство му създава проблеми.

Ето пълния текст на неговата изповед.

„Аз съм на 16 години и от 11-годишна живея със самотен баща и брат, който е с осем години по-малък.

Баща ми работеше много за мен и брат ми и това наистина си личеше, тъй като съм достатъчно зрял за някои неща.

 

Винаги съм гледал и все още гледам да замествам баща ми в домашните задължения. Баща ми никога не забелязва това. Откакто имам мащеха нещата станаха непоносими. Баща ми започна да ме обижда и омаловажава колкото може повече, осъжда ме защото не умея да правя неща които и той не умее!

 

Търпя го и мълча защото все ми е в главата че баща ми работи много за мен и брат ми и ако не е така вече баща ми и мащехата ми имат много, много голяма обща заплата, никога не съм получил стотинка от тях, дори когато питам,понякога се случва да получа максимум 10 лева с много възражения и преценки, че харча необичайно голяма сума пари .

 

Ако имам нужда от нещо, което ми е необходимо ( дрехи, лекарства, ученически пособия, оборудване за обучение ), избягвам да казвам на мащехата или баща си в очите, чакам ги да отидат на работа и им пиша съобщения. Те дори се оплакват от това, че ям храна, сокове в къщата, казват ми: ти си ненаситен, лаком, гледаш само собствения си интерес.

Известно време ги чаках да отидат някъде, за да мога да ям или пийна нещо. Държат се неблагодарно и студено с мен, никога не са ме питали как си, какво има, как мина училището/обучението? “, започна изповедта си момчето, което стана жертва на малтретиране от страна на мащехата и баща си.

„Затварям се в стая, където имам своята зона на комфорт, където никой не влиза. Много пъти се чудя дали някога ще бъда достатъчен достоен – каквото и да правя, намират някакъв недостатък в мен и никога не е добре.

 

Не мога да спя през нощта , слушам предимно музика, за да се разсея от лошите мисли, а понякога е толкова лошо, че просто каквото и да правя през нощта, само плача и ще се мразя още повече положението, че не мога да кажа две думи на собствения си баща.

Винаги когато видя щастливо семейство заедно, му завиждам, защото избягвам да ходя където и да е със „семейството си“, продължава той тежката си житейска изповед и накрая помоли за съвет.

“ За да реша проблемите си, не смятам да опитвам каквито и да е наркотици, нито да решавам проблемите си с алкохола. Интересно ми е дали някой от вас е имал подобно преживяване или дори по-лошо, ако сте преминавате през това в момента?“, заключи той с този въпрос .

Continue Reading

Previous: Последната снимка на Кристина от самолета на Пригожин преди полета
Next: Скръбна вест! Отиде си известна журналистка

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.