Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покъртителни подробности за смъртта на емблематичната синоптичката Любка Кумчева
  • Новини

Покъртителни подробности за смъртта на емблематичната синоптичката Любка Кумчева

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
kummchevvaa.png

Едно от най-известните имена от прогнозата за времето от близкото минало, синоптичката Любка Кумчева , почина преди седмица на 81-годишна възраст. Тя си остава една от емблемите на БНТ, оставила дълбока следа в телевизията-майка.

Тъжното е, че Любка се оттегли от професията преди повече от 10 години, но въпреки огромния си трудов стаж до края на живота си получаваше символична пенсия .

В последното си интервю легендата на метеорологията сподели, че оцелява с едва 572 лева, които трудно ѝ стигали, за да посреща нуждите си. С огорчение Кумчева разказваше, че ѝ се налагало да живее в постоянни икономии. „Дори нискокачествените колбаси като кренвиршите вече са мечта за мен“, жалваше се телевизионната легенда.

В последните години дните ѝ минаваха зад стените на скромния ѝ столичен апартамент, без никакво разнообразие като театър, концерт или среща с приятелки в сладкарница. Колегите от БАН обаче не я бяха забравили и тя продължаваше да бъде добре дошла сред колектива дори след като се пенсионира.

През годините Кумчева винаги е срещала добро отношение у хората. Не само сред почитателите ѝ, но и сред всички знаменитости, с които съдбата ѝ се пресекла в годините, прекарани в БНТ. Зрителите винаги ще помнят времената, в които чакаха с нетърпение прогнозата на Любка, за да си планират утрешния ден. В продължение на цели 46 години Кумчева е част от екипа на БАН.

Две десетилетия пък съобщава времето от малкия екран. Започва кариерата си през далечната 1968 г. Тогава, още млада служителка в НИМХ, тя печели конкурс за тв водеща на прогнозите за времето. „Започнах с много страх и притеснение, защото прогнозата винаги се излъчваше на живо“, разказваше за първите си години като синоптик Любка Кумчева. Участията и по телевизията са кратки, в точно определено време – 10 минути преди централната емисия новини „По света и у нас“. Синоптичката била усърдна в работата си – винаги ходела по-рано, за да си окачи картата на стената. Тогава в телевизията все още не разполагали с техниката, с която боравят сега. Имала си специален стол – на него седяла преди ефир и трябвало да пази тишина, докато ѝ дойде редът.

Единственият ѝ гаф, който е правила в БНТ, бил на 1 януари, тогава била и дежурна. „Не си спомням точно кога беше, но посрещах новата година чак до ранните часове. Бях изморена и недоспала“. Само няколко часа по-късно Кумчева отишла в телевизията.

 

Окачила си картата и обичайно седнала на стола да чака реда си за ефир. „Както бях поседнала, така и съм заспала. Но в просъница чух името си“, спомня си синоптичката. Скочила веднага и си казала подготвения текст. Но докато говорела в ефир, през цялото време ѝ било некомфортно и усещала, че нещо не е наред. Чак когато камерите угаснали, видяла в краката си коленичил чичко Филипов с микрофон в ръка. Оказало се, че в бързината Кумчева забравила да си сложи микрофона.

„Много съм благодарна на Никола Филипов и на целия екип. Винаги бяха нащрек и реагираха отлично в подобни ситуации“, разказваше легендата на БНТ.

Като дете родената в Асеновград Любка не мечтаела да бъде известна. Вървяла ѝ много литературата и учителите ѝ се разочаровали, че не се насочила към хуманитарните специалности, а избрала науката. Родителите ѝ Лилия и Димитър били счетоводители, а в родния им град ги наричали „асеновградските Ромео и Жулиета“. Любка е третото им и най-малко дете. Майка ѝ я родила трудно и до последно докторите имали съмнения, че може и да не оцелее. Самата синоптичка пък дълго време не могла да има деца. И чак когато загубила надежда, на бял свят се появява синът ѝ Антон, когото ражда на 41-годишна възраст. Съпругът ѝ също бил хидрометеоролог.

Съболезнование към семейството на Любка Кумчева отправиха синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). „Един човек се цени, докато е жив! Щастливци сме били ние, синоптиците на НИМХ, че сме работили заедно с Любка Кумчева, че сме се учили от нея на синоптика, професионализъм, на отношение към колегите, на приятелство и дух, който поддържа всичко това завинаги. С благ и внимателен тон, с присъствие и харизма, тя създаваше онова, от което всеки се нуждае и се радва, че притежава.

И ние сме благодарни, че някак неусетно и в същото време много съдържателно е преминало времето, в което сме били колеги и приятели“, пишат метеоролозите от НИМХ. Те описват Любка Кумчева като личност, оставила дълбока следа в българската метеорология, допринесла за нейното популяризиране и достигане до всеки обикновен човек от поколения насам. „Превеждането на сложния език на науката до разбираем за широката публика текст, представянето му по изряден и блестящ начин е част от онова, което сме получили като знания и опит. Естет, с класическо възпитание, ерудирана, с голяма любов към книгите, филмите и музиката, тя беше безценен събеседник за всеки, имал щастието да общува и работи с нея“, казват от НИМХ.

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Вижте заплатите в АЕЦ Козлодуй. Потресаващи са! Чистачка взима колкото учителка за 3 месеца
Next: Ако си родена на една от тези 4 дати, то си дошла на този свят със специална мисия

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.