Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покъртително: Погребаха Жени и Ивелин от касапницата в Карлово, бившият ѝ до последно не даде
  • Новини

Покъртително: Погребаха Жени и Ивелин от касапницата в Карлово, бившият ѝ до последно не даде

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
ivelinjenikarlovo.jpg

Погребаха жертвите от касапницата на пътя край Карлово от миналата събота, когато след сблъсък между три леки автомобила загина цяло семейство, съобщава „Телеграф“. Починалите се оказаха майка, баща, дъщеря им и приятелят й. И с това не свършва всичко. Семейната трагедия, оказва се, е още по голяма.

Загиналата е 33-годишната Евгения Червенкова от Пирдоп, която е жертва на домашно насилие. Приживе се бореше да върне правата за двете си деца, които са присъдени на бившия й мъж. Той пък от три години не е допускал тя да ги вижда, въпреки че съдът е постановил да се срещат всяка първа и трета събота от месеца.

Евгения така и не успява да довърши борбата си за децата, за което бе посветила целия си живот. Той е прекършен в събота на 21 май. Тя пътува с баща си Георги, майка си и приятеля си – 34-годишния Ивелин, с когото неотдавна е започнала нова връзка.

Почивка

Семейството е било на почивка в курортното градче Хисаря. Всички са весели, щастливи. За Евгения има надежда, че ще успее и ще се пребори. Само 20 дни по-рано тя за първи път се престрашава и проговаря пред сайта GlasNews.bg, а репортажът се излъчва и по най-гледаната у нас Нова телевизия. В него Евгения разказва за трудния си живот, за домашното насилие, на което е била подложена години наред. Бита е, ритана е, замеряна е с ютия.

Мъжът й не само отнема децата й, но и ги отчуждава от нея. Той е с връзки в малкия град. Майка му и баща му са уважавани хора с власт там и тя няма как да се пребори с тях, но е решена да не се предава докрай. И изведнъж всичко приключва, само за един миг. Баща й Георги прави фатална маневра със семейния „Опел“. Предприема рисково изпреварване в района на село Баня, Карловско.

Евгения и Ивелин бяха докарани в затворени ковчези на гробищата в Пирдоп.

Скорост

С висока скорост се удря в два други автомобила и накрая се забива със страшна сила в крайпътен орех. Баща й и майка й загиват на място. Евгения и приятелят й Ивелин на път за болницата. В сряда на 25 май двамата бяха погребани в общ гроб. Изпратиха ги техни близки и колегите им от фирмите, в които са работили. Най-тъжното беше, че дори в последния й път Евгения не бе изпратена от двете си деца.

По-голямото е на 15 и е напълно отчуждено от майка си, разказаха близките. „Не е човешко това, което се случи, такава зла съдба. Може би са й направили черна магия, проклели са я“, коментира пред „Телеграф“ една от опечалените близки на Евгения и прихва в сълзи. Особено тежко за Евгения е било именно липсата на децата.

Опечалените близки и приятели още не могат да повярват за случилото се.

Очакване

В единственото си интервю преди по-малко от месец тя казва следното: „Те са ми единствените и винаги ще ги чакам. Искам да им кажа, че ги обичам, обичам ги много“. Това са последните думи на Евгения двайсетина дни преди да загине в жестоката катастрофа. Тя така не ги дочака. „Много ги обичаше и много й липсваха, дано сега поне я оценят, когато вече я няма, когато е звездичка на небето“, каза друга нейна позната, дошла да я изпрати на гробищата в Пирдоп.

Бащата и майката на Евгения бяха погребани на следващия ден. Ритуалите са отделни не само по желание на близките, но и заради забавянето на аутопсиите и разследването, което се води от Окръжната прокуратура в Пловдив. Хората в Пирдоп не пожелаха да коментират дали винят баща й, който е бил зад волана. „Просто така е решил Господ, да си ги прибере“, бе лаконичен един от тях.

„Животът ми бе само побоища, ритници в бъбреците, влачене по земята. Бях цялата в синини. Замеряше ме с ютия“, това разказва Евгения 20 дни преди да загине в катастрофата. Описва трудния си и изпълнен с домашно насилие живот. Разказва, че е забременяла още като ученичка, била е едва на 18. Първоначално мъжът й бил много мил, грижовен, внимателен, но това се променило. Постепенно започнал с тормоза. Първоначално психически, а след това физически.

След като се родило и второто дете, тормозът станал всекидневен. Дори била обвинена, че детето е от друг мъж. Така в крайна сметка се стигнало до раздялата й с този мъж. Но тъй като имал достатъчно дебели връзки покрай баща си, успял да спечели правата над децата. Права, за които Евгения се бори цял живот и така си и отиде.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КОШМАР: На живо от мястото на ужасът до Банкя край София, откриха нови трупове
Next: Виктория от Ергенът сподели колко са им платили

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.