Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Покъртително: Погребаха Жени и Ивелин от касапницата в Карлово, бившият ѝ до последно не даде
  • Новини

Покъртително: Погребаха Жени и Ивелин от касапницата в Карлово, бившият ѝ до последно не даде

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
ivelinjenikarlovo.jpg

Погребаха жертвите от касапницата на пътя край Карлово от миналата събота, когато след сблъсък между три леки автомобила загина цяло семейство, съобщава „Телеграф“. Починалите се оказаха майка, баща, дъщеря им и приятелят й. И с това не свършва всичко. Семейната трагедия, оказва се, е още по голяма.

Загиналата е 33-годишната Евгения Червенкова от Пирдоп, която е жертва на домашно насилие. Приживе се бореше да върне правата за двете си деца, които са присъдени на бившия й мъж. Той пък от три години не е допускал тя да ги вижда, въпреки че съдът е постановил да се срещат всяка първа и трета събота от месеца.

Евгения така и не успява да довърши борбата си за децата, за което бе посветила целия си живот. Той е прекършен в събота на 21 май. Тя пътува с баща си Георги, майка си и приятеля си – 34-годишния Ивелин, с когото неотдавна е започнала нова връзка.

Почивка

Семейството е било на почивка в курортното градче Хисаря. Всички са весели, щастливи. За Евгения има надежда, че ще успее и ще се пребори. Само 20 дни по-рано тя за първи път се престрашава и проговаря пред сайта GlasNews.bg, а репортажът се излъчва и по най-гледаната у нас Нова телевизия. В него Евгения разказва за трудния си живот, за домашното насилие, на което е била подложена години наред. Бита е, ритана е, замеряна е с ютия.

Мъжът й не само отнема децата й, но и ги отчуждава от нея. Той е с връзки в малкия град. Майка му и баща му са уважавани хора с власт там и тя няма как да се пребори с тях, но е решена да не се предава докрай. И изведнъж всичко приключва, само за един миг. Баща й Георги прави фатална маневра със семейния „Опел“. Предприема рисково изпреварване в района на село Баня, Карловско.

Евгения и Ивелин бяха докарани в затворени ковчези на гробищата в Пирдоп.

Скорост

С висока скорост се удря в два други автомобила и накрая се забива със страшна сила в крайпътен орех. Баща й и майка й загиват на място. Евгения и приятелят й Ивелин на път за болницата. В сряда на 25 май двамата бяха погребани в общ гроб. Изпратиха ги техни близки и колегите им от фирмите, в които са работили. Най-тъжното беше, че дори в последния й път Евгения не бе изпратена от двете си деца.

По-голямото е на 15 и е напълно отчуждено от майка си, разказаха близките. „Не е човешко това, което се случи, такава зла съдба. Може би са й направили черна магия, проклели са я“, коментира пред „Телеграф“ една от опечалените близки на Евгения и прихва в сълзи. Особено тежко за Евгения е било именно липсата на децата.

Опечалените близки и приятели още не могат да повярват за случилото се.

Очакване

В единственото си интервю преди по-малко от месец тя казва следното: „Те са ми единствените и винаги ще ги чакам. Искам да им кажа, че ги обичам, обичам ги много“. Това са последните думи на Евгения двайсетина дни преди да загине в жестоката катастрофа. Тя така не ги дочака. „Много ги обичаше и много й липсваха, дано сега поне я оценят, когато вече я няма, когато е звездичка на небето“, каза друга нейна позната, дошла да я изпрати на гробищата в Пирдоп.

Бащата и майката на Евгения бяха погребани на следващия ден. Ритуалите са отделни не само по желание на близките, но и заради забавянето на аутопсиите и разследването, което се води от Окръжната прокуратура в Пловдив. Хората в Пирдоп не пожелаха да коментират дали винят баща й, който е бил зад волана. „Просто така е решил Господ, да си ги прибере“, бе лаконичен един от тях.

„Животът ми бе само побоища, ритници в бъбреците, влачене по земята. Бях цялата в синини. Замеряше ме с ютия“, това разказва Евгения 20 дни преди да загине в катастрофата. Описва трудния си и изпълнен с домашно насилие живот. Разказва, че е забременяла още като ученичка, била е едва на 18. Първоначално мъжът й бил много мил, грижовен, внимателен, но това се променило. Постепенно започнал с тормоза. Първоначално психически, а след това физически.

След като се родило и второто дете, тормозът станал всекидневен. Дори била обвинена, че детето е от друг мъж. Така в крайна сметка се стигнало до раздялата й с този мъж. Но тъй като имал достатъчно дебели връзки покрай баща си, успял да спечели правата над децата. Права, за които Евгения се бори цял живот и така си и отиде.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КОШМАР: На живо от мястото на ужасът до Банкя край София, откриха нови трупове
Next: Виктория от Ергенът сподели колко са им платили

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.