Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полейте цветята си с тези две неща и ще виреят: Най-лесният трик да имате красиви цветя у дома
  • Новини

Полейте цветята си с тези две неща и ще виреят: Най-лесният трик да имате красиви цветя у дома

Иван Димитров Пешев юни 1, 2023
cvvasssryyysts.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Грижата за стайни растения е нещо хубаво и полезно за всяко семейство. Те по натурален начин красят дома ни, като в същото време поглъщат въглероден диоксид и обогатяват въздуха с кислород.

За да подхранвате почвата им, не е нужно да прибягвате до скъпи и силни препарати.

Тази задача могат да свършат и най-обикновени средства, които ви се намират под ръка.

Охладената вода, в която сте варили картофи или паста може да ви послужи за поливане на саксийните цветя.

Хранителните вещества, съдържащи се в нея, ще подхранят почвата.

Също така при чистене на аквариума не изливайте водата в мивката.

Вместо това, я използвайте за поливане на стайните растения.

Изпражненията и остатъците от храната на рибките съдържат азот и фосфор, които са отличен естествен тор.

Кои цветя да подхранваме с йод

Йодът се съдържа във всички протеинови организми като елемент, необходим за метаболитните процеси. Това вещество обаче има положителен ефект и върху растенията. Градинарите отдавна оценяват ефекта от използването на йодна вода при отглеждане и грижи за растенията, като са натрупали богат опит в използването на този разтвор. Йодът за стайни растения като подхранване осигурява не само защита и растеж, но и буен цъфтеж.
Ползите от йода за цветята

Преди смятахме йода за лекарство за лечение на рани, но ползите от него не се ограничават само до това. Всички живи организми се нуждаят от йод, тъй като той влиза в цикъла на метаболитните процеси. А домашните цветя се нуждаят особено от хранителни вещества, тъй като са принудени да растат в тясното пространство на саксии с ограничена земна маса.

Цветарите знаят, че йодът изпълнява важна функция за активиране на жизнените процеси на цветята. При растенията продължителността на вегетативния период се увеличава, те цъфтят енергично и е по-малко вероятно да се разболеят. Тази добавка носи максимални ползи и вашите домашни растения ще зарадват окото ви с ярки си цветове.

При цветята йод се използва:

– за третиране на семена преди засаждане;

– за листно подхранване;

– за поливане на растения;

– като инсектицидно средство.

Източникът на йод в природата е валежите, които напояват земята. В утайките йодът се появява, когато влагата се изпарява от повърхността на океаните и моретата. Някои растителни видове са способни да абсорбират йод дори от въздуха. Но валежите не достигат до растенията в дома ни, поради което йодът за цветята като нужен елемент може да е включен в някои комбинирани торове. Цветарите намират и друг изход, като използват йодна тинктура от аптеката за хранене на разсад и цветя.
Йоден разтвор за цветя
Поливане с вода с йод

Йодната вода за стайни цветя е лесна за приготвяне. Само няколко капки алкохолна тинктура се добавят към литър утаена вода. Строго е забранено да се превишава дозировката, тъй като разтворът може да изгори нежните корени на цветята. Йодът като антисептик в големи дози просто ще унищожи полезните почвени микроорганизми. Затова внимавайте да не прекалявате. Желанието да видите буен цъфтеж възможно най-скоро може да доведе растението до смърт.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не знаех какво да ги правя: Тогава ми хрумна и сега всички приятелки се прехласват по кухнята ми
Next: Ето как най-обикновен лимон в спалнята може да ви спаси живота, без дори да подозирате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.