Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полиглот с 10 езика възхити зрителите на Стани богат и Билалов не издържа
  • Новини

Полиглот с 10 езика възхити зрителите на Стани богат и Билалов не издържа

Иван Димитров Пешев март 2, 2023
poliiiiiglottt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Полиглотът Александър Иванчев прави страхотна игра в Стани богат.

Той е спец по право, свири на бузуки, пее в църковен хор и е обиколил Италия на автостоп.
Говори 10 езика, представи го Билалов.

Той посочи владените езици по ред на уменията:

Английски, италиански, френски, испански, холандски, руски, португалски, сръбски, хърватски, гръцки, немски.

„Това е дар от Бога то не е видиш ли, защото съм много красив“, обясни дарбата си Иванчев.

Той обясни, че решението му да остане в България не е рационално

Майка му Ана обясни, че се гордее с него

Билалов сякаш в началото леко подцени играчът, но впоследствие си промени мнението.

Видимо обаче участникът се притесни още на лесните въпроси като почна да разсъждава дали пекинезът е ловджийско куче и се наложи да си припомни как изглежда.

 

„Коя не е от петте приказки на Валери Петров?“.

Това беше първият въпрос, който наистина го затрудни и той каза, че го е забравил, защото го е чел отдавна.

 

Все пак Иванчев позна, че верният отговор е „Неволята“ на Ангел Каралийчев.

Иванчев без проблем отговори на въпроса за 1000 лв за битката при Пуебла, където вече показа сериозни знания.

 

Иванчев показа че е рисков играч, като не заключи сумата от 1500 лв.

„Коя от столиците е на море?“ Този въпрос не затрудни изобщо полиглотът, който отговори без погрешно Талин.

„Страхотно, Браво!“, похвали го за първи път Билалов, който явно до този момент бе леко подценил сериозният играч.

Последва по-труден въпрос.

„Миризмата на какво рано сутрин обича героят на Робърт Дювал в класиката на копола „Апокалипсис сега“?

 

„Хванахте ме неподготвен“ каза Иванчев, който призна, че не го е гледал.

Той поиска жокер от публиката.

Публиката му подсказва с абсолютно мнозинство че става въпрос за напалм.

Така стигна до 2000 лева.

 

Билалов му напомни, че филмът е за Виетнамската война и напалмът е синоним на мирис на победа.

Иванчев не заключи и сумата за 3000 лева.

„На територията на коя държава е изобретена и патентована първата система за капково напояване?“

Тук Иванчев прибегна до спомени от разкази на познати, но все пак поиска жокер 50 на 50.

Той му бе полезен и полиглотът позна, че става въпрос за Израел.

„Чудесна игра: Браво!“, не издържа Билалов, който вече наистина видя, че има претендент за 100 хиляди лева.

Иванчев отново не заключи, което му донесе пълно уважение на Билалов.

Тук времето свърши и ще видим утре продължението на тази страхотна игра.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В известна хранителна верига цената на марулята – 3,49 лв., а на пазара – 25 стотинки!
Next: Родители сложиха камера в стаята на 2-годишния си син и онемяха от видяното

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.