Остават броени дни до изборите на 2 октомври. В каква политическа ситуация се намираме… Пред ФАКТИ говори политологът Димитър Аврамов.
– Г-н Аврамов, чухте ли нещо интересно и различно от политическите партии по време на предизборната кампания до момента?
– За съжаление тази изборна кампания ми се струва като „повече от същото“. Под това разбирам, че чуваме същите неща, които сме слушали многократно през последната година.
Взаимни нападки, обвинения, ирационални вражди, ужасно много предразсъдъци – всички напълно непродуктивни. Това е наследството на отиващата си предизборната кампания. Тя не беше ориентирана към решения по рационален начин на проблемите на страната.
Давам пример. Разговорите затова колко газ е необходим на България, как да оптимизираме разходите, как оптимизираме потреблението му, откъде да си го осигурим…
Не изпускай тези оферти:
Такъв разговор не бе воден по същество. Докато другите страни в Европа си осигуриха енергийна независимост, властта в България е изпаднала в страхлива, унизителна газова зависимост от един провалящ се диктаторски режим.
Ние не произвеждаме полезни за обществото политически консенсуси.
Няма полезни за бизнеса и икономиката ни политически решения. Изборната кампания бе обърната назад – към проблеми назад във времето. Нито политиците предлагат, нито ние, като общество, търсим рационални решения. Гледаме назад, а не напред.
– Защо не виждаме лидерски дебати, а всеки говори удобно пред избирателите си?
– Това е разбираемо поради причината, че няма за какво да се говори. Политическият разговор е формален, лидерството е формално, да не кажа, че отсъства. Политическите партии са обърнати към най-твърдите си ядра от симпатизанти.
Никой не говори на нормалните, политически неутрални хора! Политическият процес прилича на война и боричкане за власт между политически кланове, а не на конкуренция на идеи и алтернативи. Това не е правилна политическа стратегия, но явно е единствената възможна във времена на политически и културен разпад.
– Всички изследвания на общественото мнение показват, че високите цени са най-основното притеснение на хората в момента. Решение виждате ли?
– Високите цена са феномен, който не е български. Важно е да разберем откъде идват високите цени по света и респективно да търсим българското решение. Ние сме една от малкото страни, която няма проблеми с производството на електроенергия, например. България има достатъчно собствени мощности. Високите цени на електрическата енергията у нас не могат да се оправдават с войната в Украйна и с пост COVID-19 икономическата среда.
Проблемът с високите цени на електрическата енергия, изобщо с енергийната криза в България, е резултат от слабата работа на правителствата, на всички, които управляваха през последните 10 години. Те носят отговорност за проблемите в енергийната сфера, защото това са проблеми създадени от българското правителство и българската държава, а не от частния сектор. Лошото управление и политическата корупция създават икономическата криза у нас!
Основните политически партии не говорят за това, защото са политически виновни и нямат интерес от реформи.
Намираме се в много лоша ситуация, защото поне една водеща политическа партия трябва да назове ясно проблемите в българската енергетика, да каже истината – че имаме нереформиран държавен енергиен сектор, който се управлява от политици, и резултатът от това е чудовищна корупция в енергийната сфера.
– Усещането за криза работи ли в полза на партиите, които не участваха в предходното редовно управление…
– Винаги този, който не е участвал в управлението, има повече възможности да получи доверие, когато хората не са доволни. Достатъчно е да видим какво се случи в Италия. За първи път от Втората световна война насам там дойде на власт крайнодясна популистка партия. Говоря за партията „Италиански братя“ на Джорджия Мелони.
В Италия обаче има истински капитализъм и социална защита за хората. У нас ситуацията е различна. У нас няма партия, която да не е участвала в управлението, но да дава разумни решения.
Вместо да предлага разумни алтернативи, неучаствалите във властта у нас предлагат демагогия. Някои дори говорят все едно България трябва да излезе от ЕС и да влезе в съюз с Русия и Беларус. В крайна сметка, въпреки задълбочаващата се културна криза, избирателите чуват и едва ли ще дадат власт на партии, които не предлагат решения, които не им звучат рационално.
– Каква е ролята на президента Радев и на служебния му кабинет. Виждате ли залитане, защото почти всички партии отправят упреци към държавния глава?
– Когато всички отправят упреци към държавния глава, значи има защо. Преди упреците идваха от ГЕРБ, сега идват от партиите, свързани с предишното кратко управление – Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и БСП.
Важен е фактът, че БСП, които издигнаха Румен Радев за президент, сега го упрекват за намеса във вътрешните дела на партията. Факт е, че служебното правителство си позволява едностранни оценки и обвинява пряко за състоянието на всякакви управленски ресори кабинета „Петков“, който де факто бе на власт много кратко време.
Това е фалшива оценка от служебното правителство, която носи санкцията на Румен Радев.
България има нужда от редовно правителство. Служебните кабинети, продукт на извънредни ситуации и на липса на политически мнозинства, изместват центъра на управление от парламента към президентството, което е лоша практика. България е парламентарна република и трябва да си остане такава.
– Чуваме политици от различни партии да говорят, че през пролетта пак ще имаме нови избори. Някак вотът на 2 октомври се омаловажава…
– Това показва, че много често политиците първо говорят, а после мислят.
Смисълът да ходим на избори е да се произвеждат политически решения, а не скептицизъм. Подходът „нищо няма да стане“ е непродуктивен. Истината е, че основните партии, които влязат в следващия парламент, трябва да положат усилия да създадат политическо мнозинство и редовно правителство. Дори то да има кратък политически хоризонт.
Безкрайното ходене на избори през 3 месеца не променя съществено нагласите на хората.
То втвърдява и обезверява хората, отблъсква ги от политиката и дава повече власт на радикализираните партийни ядра. За съжаление българската политика и българските партии започват да приличат на тези в Ливан. Единствените разлики са, че у нас партиите нямат въоръжени групировки и че България, слава Богу, е в Европейския съюз.
Който иска да разбере как е извън ЕС, да прочете новините за Ливан и да усети отчаянието на хората в политически провалящите се държави на Изток от България.
Важно е политиците да имат ясни принципи, да гледат напред и да подобряват обществената среда. Важно е да се търсят разумни компромиси, защото иначе обществото ни може да стигне до ситуация на окопни войни и на битки между политически анклави. Това не трябва да се случва в страна от развития западен и разумен свят като България.