Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицаите: Ще сковем страната от протести! Отношението на управляващите е подигравателно
  • Новини

Полицаите: Ще сковем страната от протести! Отношението на управляващите е подигравателно

Иван Димитров Пешев юни 14, 2022
proetostoraniaia.jpg

„Заявихме много ясно и пред гражданите какво се случва. А това е важно, за да не стоварват после всичко на нашата глава и да ни сочат за преки виновници за лошото качество на услугата – сигурност. Заявихме и пред всички политически формации претенциите ни, които са напълно основателни на база техните предизборни обещания, поети ангажименти, проведени срещи. Всичко това ни даде основание да излезем в неделя и да заявим ясно, че към момента нищо не е свършено, нищо не е изпълнено, а отношението към служителите е подигравателно“. Това заяви заместник-председателят на УС на СФСМВР Илия Кузманов по повод протеста на полицаите.

Той заяви, че в случая не визират само министър Бойко Рашков, защото ангажиментът за пари и дофинаниране е на всички коалиционни партньори и депутати от НС, както и на финансовото министерство.

Кузманов подчертава, че демонстрирането на желанието за промяна и прозрачност в тези отношения, няма нито една сериозна среща. На 27 април са обърнали внимание с писма персонално до всички партньори от управляващата коалиция. В тях се обрнали към техни представители в удобно за тях време и място да предоставят информация за изпълненото до момента по приложение 10 и по поетите ангажименти. До момента, вече 50-и ден, нито една партия не е отговорила. Дори писмо за отказ на срещата няма. Това според него означава две неща. Или не се интересуват от сигурността и служителите в нея, или от срам не желаят тази среща да бъде проведена.

Кузманов уточни също, че писмата са изпратени до ПП, БСП, ДБ и ИТН, като нито един член от тези партии не е отговорил, като синдикатите са готови да покажат и входящите номера на писмата, изпратени до партийните централи.

На въпрос как си обяснява това при положение, че в тези партии има бивши служители на МВР, Кузманов заяви, че и в четирите партии има хора, които са отлично запознати с проблемите, с тях са извършвали някакви консултации.

„При предизборните им агитации направихме официални срещи с ПП, ДБ, ИТН и БСП. Имахме обещания от тях, документирани в медии, а не на аудиозаписи и на флашки. Те обещаваха особено за заплащането. Включително си спомням прекрасно, че г-жа Корнелия Нинова беше учудена от нивото на заплащане, особено от допълнителните пари за нощен труд и т.н. Така че тяхното поведение в момента е неразбираемо за нас“, допълни още той.

Кузманов се закани, че оттук нататък двете организации са приключили с мирните протести.

„Не искам да ме разбирате, че ще правим незаконни протести. Просто ще използваме всички прийоми, които бяха използвани в протестите, довели до избори и съответно, довели тези партии, които управляват. За тези прийоми няма обвинени лица и те очевидно са приети за приемливи в гражданското общество, включително блокиране на улици, кръстовища и т.н.

Орлов мост от четири години е блокиран от абсолютно всички партии, които са в парламента и извън него. Ние сме като всички други граждани. След като това е приемлив инструмент за доказване на теза и ние също можем да го ползваме“, допълни още Кузманов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неочаквана трагедия: 9-годишно дете почина от въшки
Next: Небето се разтвори над София с пълна сила. Има наводнени цели квартали и пострадали къщи

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.