Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицай се застреля в главата. Написал е писмо до жена си
  • Новини

Полицай се застреля в главата. Написал е писмо до жена си

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2022
plicaisicasocas.jpg

Снимка: Булфото, архив

48-годишен полицай се е прострелял в главата в Козлодуй тази нощ. Той е бил открит от брата си близнак Гаврил Н. в колата си „Форд фокус” пред блока, в който живее в крайдунавския град, съобщава BulNews.

Гръмналият се полицай все още имал признаци на живот при идването на линейката. Въпреки усилията на дежурния медицински екип, той починал на път за болницата във Враца.

Двамата братя са от Хайредин, но работят в районното управление в АЕЦ „Козлодуй“ и живеят в града. Причините за крайното решение на полицая се изясняват. Самоубиецът оставил предсмъртно писмо до втората си жена.

Не изпускай тези оферти:

Според близки на полицая тежки здравословни проблеми вероятно са го накарали да посегне на живота си. По случая вече е образувано и досъдебно производство.

48-годишният П. Н. Г. бил у дома със съпругата си М. Г. Мъжът имал здравословни проблеми и жена му казала, че трябва да отиде на лекар. Той се ядосал, взел пистолета си и излязъл. Минути по-късно притеснена жена му тръгнала след него, когато се натъкнала на ужасяваща гледка – П. Г. седял с рана от куршум в главата в лекия им автомобил „Форд Фокус“.

Жената веднага се обадила на неговия брат близнак, който пристигнал светкавично на адреса и подал сигнал на спешния телефон 112. Пристигналите на място спешни медици установили, че полицаят все още има пулс и го вдигнали за болницата във Враца. По пътя обаче мъжът починал.

П. Г. работил като полицай в АЕЦ „Козлодуй“. Негови колеги коментират, че в последно време бил умислен, необщителен и видимо депресиран. Те неведнъж го питали дали има някакъв проблем и как могат да му помогнат, но той отказвал.

Мъжът има дете на около 20 години от първи брак, разтрогването на който преживял много трудно. От втората си връзка с М. Г. има още едно по-малко дете.

Преди да сложи край на живота си 48-годишният полицай оставил предсмъртно писмо, адресирано до неговата съпруга. В телефона си пък бил написал, че не иска да бъде в тежест на своите близки.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ криминалист посочи голяма нелогичност в думите на бащата на Сашко
Next: Почина 14-годишният Иван, блъснат от пиян и дрогиран

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.