Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицай се приближи до пернишка учителка в ресторант навръх рождения ѝ ден, изведе я навън и…
  • Новини

Полицай се приближи до пернишка учителка в ресторант навръх рождения ѝ ден, изведе я навън и…

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
vsdfbvfgbgfnbghnhmjh.png

Оригинална покана за абитуриентския бал получи учителката от пернишката Гимназия по икономика Симона Кирилова, класна на 12 „а” с профил „Икономика и мениджмънт“, която преподава по специалните предмети „Счетоводство“ и „Работа в учебно предприятие“, съобщава Struma.bg.

През уикенда тя празнувала рождения си ден в ресторант, когато до нея застанал полицай и учтиво я помолил да излезе навън до патрулната кола, за да изяснят някакъв случай.

 

„Стана ми смешно, защото аз не шофирам, но тръгнах. Когато излязох, ме чакаха учениците от класа ми, запалиха фойерверки и държаха покана за бала, както и плакат със счетоводен баланс на ПГИ, който беше изпипан с изключителни детайли. Толкова се развълнувах, разплаках се, те също“, разказва за невероятната емоция Кирилова.

На „счетоводния баланс“ са посочени активите и пасивите. В първата група са посочени „Умеем да Ви разсмиваме“, „Умеем да Ви се извиняваме“ и „Задружни сме не само в училище“. При пасивите пък са включени „Бягаме от час“, „Държим се неприлично“ и „Безотговорни сме“.

Следва обръщение към Кирилова: „Любима наша класна, както ни отворихте вратата, така е време и да я затворите след нас. Успяхте да ни избутате през тежките години на образованието и сега сълзите и смехът излизат през прозорците и вятърът ги носи по нашия нов път. Заедно извървяхме началния път и дойде времето да посрещнем новия. Бъдете с нас в този последен ден и отпразнувайте нашето завършване“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трябва ли да се режат листата на лалетата след цъфтежа
Next: Одрин ли? Юруш към тази страна, ще има грандиозни намаления от понеделник

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.