Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицай стъписа всички в Стани богат, ето какво се случи
  • Новини

Полицай стъписа всички в Стани богат, ето какво се случи

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
casdvdfkbvkfdbkgfkbgf.png

Участник стъписа всички в днешния епизод на „Стани богат“.

Граничен полицай показа знания в шоуто, а отговорът му на един от въпросите за солидна сума остави без думи водещ и зрители.

Блестящата си игра Никифор Петров от Свищов започна, след като премина като бърз влак през малка гара на първите пет въпроса и стигна леко до първата сигурна сума.

За 1000 лева той бе попитан: „В коя двойка първата боя е по-силна от втората в белота“? – Каро, купа, Спатия, каро, Каро, спатия, Купа, пика.

Тук Никифор не бе особено затруднен и вярно маркира третата възможност.

Последва въпрос номер 7: „Колко кръга на ада са описани в „Божествена комедия“ на Данте“?, с опци 3, 5, 7, 9, и след като участникът се сети за деветте кръга на ада, продължи напред.

Петров заключи сумата от 2000 лева, а въпросът за нея беше: „С коя популярна фраза се свързва крал Луи XV, в чийто образ влезе Джони Деп в последния си филм? – Аз съм Кралят слънце, След мен и потоп, Като няма, да ядат пасти, На война като на война.

Никифор поиска „50: 50“ и след като компютърът остави първите две възможности, правилно отбеляза, че Аз съм Кралят слънце се отнася за Луи XIV и фиксира След мен и потоп.

За 3000 лева той бе попитан от Ники Кънчев: „Кой български футболен треньор води два различни отбора в груповата фаза на Шампионската лига“? – Димитър Пенев, Георги Василев, Георги Дерменджиев Станимир Стоилов.

Това сякаш изглеждаше мечтан въпрос за Никифор, който изключи Пената, Василев и Дерменджиев, и след като отбеляза, че от българските отбори само Левски и Лудогорец са играли в най-комерсиалния турнир, маркира вярно Станимир Стоилов.

Полицаят припомни също, че в Шампионска лига Мъри е водил Левски и казахстанския Астана.

Въпросът за 5000 лева беше: „Пътят на кои завоеватели към Европа е спрян временно след поражение от т.нар. Овнешка битка през 1223 г.?“ – Арабите, Османците, Монголите и Викингите.

Последва изчерпателен отговор на Никифор, като от неговите думи стана ясно, че е на „ти“ и с историята:

„Тази битка се провежда на територията на Азиатския континент, на ръба на Европа, и е единственото поражение или едно от малките поражения на монголците, което претърпяват по времето на управлението на Чингис хан.
Волжките българи ги спират и това е много интересно действие от тяхна страна, тъй като, за да се присмеят или да унижат противника, заменят всеки пленен воин за един овен и оттам тази битка получава името си. Отговорът е С – Монголите“.

Въодушевен от това, което чу, Ники Кънчев нямаше какво да добави, освен да призове публиката за силни ръкопляскания, но пък даде да се разбере, че и той е запознат с тази историческа драма, след като обяви, че четири хиляди монголски войни са били разменени срещу четири хиляди овни.

За съжаление впечатляващата изява на Никифор приключи при въпроса за 10 000 лева: „Коя музикална легенда пише книга за апостол Павел и издава запис, в който чете целия Нов завет“?- Боб Дилън, Джони Кеш, Мик Джагър и Боно.

Играчът не знаеше отговора и се обади на Иван Иванов от Свищов, но той не успя да помогне. Тогава Никифор привика от публиката на сцената бащата на Иван – Димитър Иванов, с който са колеги от 20 години и всеки ден са заедно.

Митко обаче също остана безмълвен и това наложи Никифор да вземе решение да се откаже. Вече извън играта по бТВ той посочи Бони, но верният отговор се оказа Кеш.

Така Никифор напусна стола на богатството с 5000 лева, но по-важно е, че остави незабравими впечатления у всички, които го гледаха, пише vihrogon.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вой на сирени в Банкя заради погребан жив човек
Next: Нов изненадващ обрат с времето, зимата се завръща на тази дата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.