Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Полицейски инспектор разкри за какви глупости звънят българите! Направо ще се хванете за главата
  • Новини

Полицейски инспектор разкри за какви глупости звънят българите! Направо ще се хванете за главата

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
bgasgasdasdas.png

Оказва се, че на полицията се налага да реагира на много странни, дори абсурдни сигнали. Жители търсят помощ от полицаите за всичко. Търсят ги заради това, че смятат за неподходящи някои песни на улични музиканти.

Не липсват сигнали за НЛО. Някои се оплакват от шумната любов на съседите си.

Обаждания се приемат денонощно в ОД-МВР Варна.

Дежурните полицаи са свикнали с понякога странните сигнали, които получават от 112 и от денонощните полицейски линии.

Не изпускай тези оферти:

„След като го получим този сигнал, ние го разпределяме между районните управления. Понякога се правят и конферентни връзки с районните управления, за да се уточни и изясни същността на сигналите“, обяснява инспектoр Христо Христов, ОД на МВР – Варна.

За жалост полицаите невинаги могат да помогнат на всеки, който се обажда с проблем.

„Имаше един такъв сигнал за много силен шум от прелитащ изтребител. Тогава в този момент имаше Air Police и облитаха територията на Варна, за да видят къде са летищата. Понеже явно по-ниско минават, хората масово се обаждаха тук да намалим шума.

Колкото и желание да имаме, няма как да го постигнем това нещо. Пък и няма как да прелетим горе, за да им кажем да намалят шума“, спомня си главен полицай Кирил Киров, ОД на МВР – Варна.

Оказва се много често възрастни хора да палят телефоните в полицията с обаждания, че са видяли летящо НЛО.

„Пристигат сигнали – „Дойдоха извънземните, Вие какво правите?“. В крайна сметка, това са светлини от дискотеки, които се отразяват в нощното небе“, допълва Кирил Киров.
На дежурните им се налага да преценят на кои сигнали може да се реагира, за да не се стига до комични ситуации.

„Имало е случай, когато се обаждат, че много шумни съседи, които най-вероятно правят любов и трябва да отидем да вземем отношение. Там няма как да се намесим. Такива са сигналите, има и комични, има и плачевни“, разказва още той.

„Друг подобен случай беше с уличен музикант, който свирил неподходяща музика, тип чалга. Също така имаше случай, когато мъж се обажда на 112 и иска транспорт от полицията, за да бъде отведен до Аспаруховия мост, откъдето да бил скочил. Което за нас е абсурдно, като сигнал“, допълва инспектoр Христо Христов, ОД на МВР – Варна.

Забелязва се, че абсудните сигнали се увеличават. Използват опита си, за да преценят кое обаждане е основателно.

„Наистина има неистински сигнали. Някои са преувеличени и не отговарят на действителността. Възрастни хора често подават сигнали за младежи, които шумят, но за да подсилят драматизма на сигнала, допълват, че те пушат марихуана, трошат детски съоръжения. Колеги отиват на място констатират, че това в действителност не е така“, разказва Христов.

И ако абсурдните сигнали предизвикват усмивка, то фалшивите затрудняват работата на полицаите, които в същото време е можело да помогнат на някого.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Когато синът ми напусна този свят, аз реших да напиша тези 10 най-важни неща от живота, които всеки трябва да научи
Next: Куче плувало 11 часа, за да помогне на стопанина си. Най-преданият приятел

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.