Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Половин България е предупредена, дано не се сбъднат прогнозите
  • Новини

Половин България е предупредена, дано не се сбъднат прогнозите

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
bggnixmxmxmmxx.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

НИМХ издаде предупредителен жълт код за опасно време за 14 области на страната

Националният институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ издаде за днес предупредителен жълт код за опасно време за 14 области на страната.

Жълтият код е в сила за областите: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Русе, Габрово, Разград, Силистра, София, София Област, Перник и Кюстендил.

Там прогнозата е за интензивни краткотрайни валежи, локални значителни количества на валежите, гръмотевични бури и градушки. Количества до 30-40 mm.

Ето и останалата прогноза за времето:

Днес, главно над Западна и Северна България, ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места там ще има краткотрайни валежи, значителни по количество и с гръмотевични бури и градушки. Вятърът от югоизток ще се усили, но през нощта ще отслабне и ще се ориентира от запад-северозапад, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), цитирани от БТА.

Максималните температури ще бъдат в широки граници – от 22°С в крайните северозападни райони, до 32°С на места в Южна България. Атмосферното налягане ще бъде по-ниско от средното за май и още ще се понижи.

Черно море

Над Черноморието ще бъде предимно слънчево. Главно в следобедните часове ще има купеста облачност и на отделни места по северното крайбрежие ще превали краткотраен дъжд. Ще духа слаб до умерен вятър от изток-югоизток. Максимални температури на въздуха: 19°С – 22°С. Температурата на морската вода е 16°С – 21°С. Вълнението на морето ще бъде 2 бала, но до вечерта на места ще се усили до 3 бала.

Планините

Над планините ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и, главно в масивите от Западна България и Стара планина, ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 19°С, а на 2000 метра – около 11°С.

Началото на новата седмица

В началото на новата седмица ще бъде предимно слънчево. В следобедните часове ще се развива купеста облачност, но само на отделни места ще превали и прегърми.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Клиенти пищят в ужас, сервитьори бягат побеснели! Мутренска престрелка в ресторант край София
Next: Петър Стоянов: На запад от нас се създава нация, която ще започне да ни мрази

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.