Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Положението в Аз обичам България става майко мила
  • Новини

Положението в Аз обичам България става майко мила

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
bdfgngfngfmhjmjk.png

Очаквайте един от най-веселите епизоди на „Аз обичам България“, с участието на Катето Евро и Chef Александър Таралежков от „MasterChef“, които влизат в отбор КАДИЕВ, и очарователните Марта Вачкова и Михаела Филева, които са в отбора на КЕДЪРА.

 

Много смешни и забавни моменти ще се редуват с любопитни и интересни факти за родината, а играта „Героите сред нас“ ще накара всички в студиото и пред екраните да се гордеят, че са българи. Наградата в епизода по традиция ще е типично родна – чудна колекция вкусни български компоти, а кой отбор ще се „домогне със зъби и нокти“ до нея – ще стане ясно в петък вечер.

След като Сашо Кадиев не пропуска случай и почти във всеки епизод включва някоя история за майка си – актрисата Катерина Евро, ето че най-накрая самата тя ще „връхлети“ на живо в епизода със страхотната си енергия и чувство за хумор. А за да е пълно щастието и да не е тя единственият „отличник“ в играта „Кутия на времето“, в противниковия отбор ще блесне и комедийната хала Мартина Вачкова, която в тази игра ще се окаже най-голямата й конкуренция.

Обичаните актриси ще „плуват в свои води“ в играта с кутиите и без никакви
задръжки буквално ще си „задържат“ предметите, скрити в тях. Покрай всеки от „трофеите“, всяка от тях ще сподели и по някоя интересна история, свързана с предмета и с отминалите времена.

В разгара на играта водещата Алекс Сърчаджиева ще провокира всеки от играчите да сподели на какво животно се оприличава, преди да ги „хвърли“ в следващото сериозно музикално предизвикателство с животински елемент. А защо Кадиев ще се обърне срещу майка си с репликата „Аз ви казах да не я взимате!“ – зрителите ще разберат съвсем скоро в ефира на bTV.

Освен гласовита и красива, Михаела Филева ще се окаже и особено талантлива художничка, но дали късметът ще е на нейна страна в петък вечерта – ще си проличи в едно от завъртанията на „Kолелото на съдбата“.

„Колко са ни умни капитаните!“, ще възкликне Алекс Сърчаджиева след една от игрите, а Марта Вачкова ще „похвали“ съотборничката си с думите: „Толкова си хубава, че хич не трябва да не ти пука!“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добавете под всяко стайно растение – дори и най-увехналото растение ще оживее и ще стане зелено
Next: Гръцки милиардер избра България за мегапроект

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.