Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Положението излиза извън контрол! Протестиращи пробиха полицията и магистрала Струма е затворена
  • Новини

Положението излиза извън контрол! Протестиращи пробиха полицията и магистрала Струма е затворена

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2023
strqgsdhfdhfgh.png

Ситуацията с протести и миньори към 11:00 часа. Протестиращите миньори и енергетици от Бобов дол се събраха в 9.30 часа пред ТЕЦ-а, за да потеглят на автошествие и с цел да блокират АМ „Струма“ при пътен възел Дупница-Кюстендил.
Жандармерията не позволи на протестиращите да излязат с автомобилите си на пътя за Дупница. Тогава тръгнаха пеш от разклона за Бобов дол към АМ „Струма“. След 40 минути шествие бяха спрени на ухото на магистралата от кордон полицаи с щитове и каски.

След кратка разправия и бутане протестиращите успяха да пробият полицейския кордон и в 10.45 часа излязоха на АМ „Струма“ при 59 км. Те се разбраха с полицията да пропуснат събралите се автомобили, да се насочат към Е-79 през Дупница.

 

 

Движението при 59 км на Автомагистрала(АМ) „Струма“ е затруднено, уточняват от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Определен е обходен маршрут в двете посоки е по път І-1 Благоевград – София от пътен възел „Дупница север“ до пътен възел „Бобошево“.

Трафикът се регулира от служители на „Пътна полиция“.

Блокирана е и АМ „Тракия“ в област Стара Загора. Ограничено е преминаването през прохода Хаинбоаз в района на село Гурково, детелината на автомагистрала „Тракия“ към Стара Загора и Хасково на 208-и километър и главния път София- Бургас.

 

Четвърти ден продължава блокадата на магистрала „Тракия” край Стара Загора. Вчера протестиращите миньори и енергетици от Маришкия басейн отказаха да отидат на среща с премиера Николай Денков.

Остава блокадата и на „Хаинбоаз”. Очаква се днес енергетиците от „Бобов дол” да затворят и АМ „Струма”, а исканията им са лична среща с премиера или министъра на енергетиката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лошото време не спира! Турция отмени полети, в Истанбул продължава да е най-страшно
Next: Ексклузивно! Нов завод за милиони дава заплати – мечта. Един град се възползва

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.