Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Получите ли обаждане от тази голяма наша банка, много внимавайте
  • Новини

Получите ли обаждане от тази голяма наша банка, много внимавайте

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2023
sdfhfdghfghtrhtrhrthtr.png

Асен Генов индикира за нова измама, с която се опитват да източват пари от сметките на хората. Този път обаче шашмата не става чрез фишинг мейли, а човек директно звъни по телефона.

Журналистът разказа, че е получил обаждане от „Боян Стоянов“, който с тежък руски акцент се представил като служител на ОББ. Банкерът директно започнал да говори за съмнителни плащания от сметката в институцията на Генов и започнал да изисква информация от него.

Оказва се обаче, че журналистът дори няма сметка във въпросната банка и именно така веднага е хванал, че става въпрос за измама.

Случката Генов разказва в профила си в социалната мрежа, като предупреждава хората да внимават и да не се ловят на подобна схема. Ето и какво пише:

„Тежък руски акцент:

– Ало, от Обединена българска банка (ОББ) се обаждам, казвам се Боян Стоянов. От Вашата сметка е наредено съмнително плащане към Петър Йорданов на сума от хикс хиляди лева… (моята банка е друга, плащанията се авторизират с ел. подпис). Трябва да Ви попитам дали сте наредил такова плащане?…

– Не съм нареждал нищо, но да Ви попитам пак: към чия сметка е плащането?

– Петър Йорданов…

– Вие сте?

– Боян Стоянов…

– Коя беше банката, от която звъните?

– Казвам се Боян Стоянов, от ОББ и трябва да Ви попитам дали сте наредили плащане, защото го идентифирахме като съмнително…

– Към кого?

– Към Петър Йорданов…

– Вие кого всъщност търсите?

– Асен Генов (знаеше ми името)

– Повтарям, не съм нареждал плащане, а Вие кой бяхте? Стоян Стоянов?

– Боян Стоянов от ОББ. Трябва да Ви задам един въпрос, защото идентифицирахме съмнително плащане от Вашата сметка към сметка в ОББ… Вие с коя банка работите?

– С никоя банка не работя, а какъв е Вашият служебен номер, за да Ви идентифицирам?

… връзката някак международно прекъсна.

Номерът, от който звънят е: +359882320584“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В пенсионна възраст съм, каква потребителска такса трябва да плащам при личния лекар
Next: Световна верига хипермаркети се завръща у нас с 200 магазина

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.