Получих ключовете за първото си собствено жилище — най-щастливият ден от години. Бях Ани. Години на упорит труд, спестявания и накрая, тежестта на ипотечния кредит сякаш се стопяваше пред усещането за този нов, мой свят.
Няколко седмици по-късно, организирах малко парти за освещаване. Поканих приятели и роднини. Атмосферата беше лека и празнична. Повечето донесоха обичайните подаръци — чаши, свещи, възглавнички, всичко практично и очаквано. Мира, малката ми сестра, закъсня, както обикновено. Винаги е била вихър от закъснения и финансови затруднения. Работеше на две места, за да покрива месечните си разходи, а преди година беше прекратила ученето си в Университета заради натрупани дългове.
Когато пристигна, целият ѝ вид издаваше някаква припряност, но и странно, скрито самодоволство. Подаде ми подаръка си, увит в тъмносиня хартия. Когато го разопаковах, онемях. Беше стилна лампа за хол, дизайнерска, с основа от масивно дърво и абажур от матирано стъкло. Беше много по-хубава от всичко, което очаквах от нея, предвид финансовите ѝ затруднения.
Първоначално бях възхитена — най-сетне нещо, което прави апартамента ми да изглежда завършен, придава му характер. Мира само се усмихна загадъчно и каза: „Намерих я на невероятна разпродажба, нали ти харесва?“ Разбира се, че ми харесваше. Но сега, като се замисля, това трябваше да ми е първият сигнал. Първата пукнатина в привидно подредения ми живот.
ГЛАВА ВТОРА: СЪБУЖДАНЕ В ТЪМНОТО
Истината започна да излиза наяве седмица след партито. Стоян, мой близък приятел, остана да пренощува, защото беше изпуснал последния влак. Към четири часа сутринта, бях събудена от грубо разтърсване.
„Ани! Събуди се, погледни това!“ Гласът на Стоян беше напрегнат, почти шепнещ.
Разтърках очи и се огледах. Холът беше осветен само от слабата светлина на уличните лампи. Стоян стоеше до лампата на Мира. Абажурът беше леко изместен.
„Какво има?“ промълвих сънено.
„Лампата. Не е просто лампа. Докато пиех вода, чух някакво тихо тракане. Помислих, че е конденз. Но виж!“
Той внимателно свали абажура. В основата на дървения ствол, където се свързваше с електрическия кабел, имаше двойно дъно. В малкото, скрито пространство беше прилепено нещо, облепено с черно тиксо.
Сърцето ми подскочи. В мен се надигна паника, смесена с леден ужас. „Какво е това?“
Стоян сръчно го отлепи. Беше малко, сложно електронно устройство. Микрофон.
„Това е подслушвателно устройство, Ани. Висококачествено. Някой те слуша.“
Светът ми се преобърна. Подаръкът от сестра ми. Тя. Защо? Започнах да треперя. В главата ми кънтеше само една дума: Предателство.
ГЛАВА ТРЕТА: СЕМЕЙНИЯТ ЛАБИРИНТ
На следващия ден изхвърлих устройството. Не казах на Стоян за подозренията си към Мира. Не можех. Имах нужда от време, за да осмисля, че собствената ми сестра е способна на такова нещо. Семейният конфликт вече не беше в миналото, той чукаше на вратата ми.
Реших да действам сама. Започнах да следя Мира. Разбрах, че през последните месеци е прекарала изненадващо много време в компанията на Крум, богат бизнесмен с лоша репутация, известен с нечисти сделки и с това, че държи в плен много хора чрез взети заеми. Крум беше човекът, от когото баща ни, преди да почине, винаги ни беше предупреждавал да стоим далеч.
Срещите им винаги се случваха в луксозни заведения. Мира, която преди месец едва имаше пари за наем, сега носеше скъпи дрехи и бижута. Появи се и нов, ключов герой в тази мътна история: Иван, известен като един от най-безскрупулните адвокати в града, който работеше за Крум, оправяйки всичките му „мръсни“ дела, включително сложни съдебни дела за имоти и финансови измами.
Подозирах, че Крум по някакъв начин държи Мира, може би чрез голям заем, който тя е взела за образованието си или отчаяно, за да покрие някаква стара грешка. Но защо трябваше да подслушва мен?
Една вечер успях да се промъкна в апартамента на Мира, докато уж беше на работа. Намерих бележник, скрит под дюшека. Страниците му бяха пълни с цифри, дати и… схеми на моя апартамент. Имаше и няколко изречения: „Имотът е обезпечение. Трябва да знае къде са книжата. Ани не подозира нищо. Ключът е в сейфа.“
Скритият живот на сестра ми излизаше наяве с шокираща бруталност.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: ТАЙНАТА НА БАЩА НИ
Спомних си за един разговор с баща ми, години преди да почине. Той беше споменал, че има тайна, нещо свързано с богатство — не огромно, но достатъчно, за да осигури бъдещето ни. Помислих си, че може би става дума за имотни документи или някакво завещание, което не е влязло в сила.
Тази тайна явно беше причината за интереса на Крум и подслушването. Баща ми, преди да се пенсионира, е работил като счетоводител за голяма компания, свързана с Крум. Вероятно е открил нещо нелегално и го е скрил, може би като морална дилема — да разкрие престъплението или да използва информацията като застраховка за семейството си.
Мира очевидно беше стигнала до същата информация, но избрала пътя на предателството и сътрудничеството с Крум. Вероятно той ѝ беше обещал да покрие дълговете ѝ, ако получи това, което търси — документите, които уличаваха неговите схеми или достъп до скрит сейф.
Една вечер, докато Крум беше в командировка, успях да се срещна с Иван, адвоката, който беше и бивш съученик на баща ми. Нарочно отидох на срещата с него в кварталния парк, място, което не беше свързано с лукса на Крум. Подадох му една стара снимка на баща ми.
„Помните ли го? Знам, че работите за Крум. Знам, че търсите нещо, свързано с имоти и заеми. Защо участвате в това?“
Иван беше изненадан от директния ми подход. Започна да обяснява, че е бил принуден. Крум имал компромати срещу него, свързани със старо съдебно дело за неправомерно присвояване на средства. Той беше в капан.
„Всъщност Крум изобщо не търси документи, Ани. Търси компромати срещу негов бивш партньор, които баща ти е копирал. Това е застраховката на баща ти. Сейфът, за който говори Мира, е в стената зад старата библиотека в кабинета на баща ви. Но… има нещо друго. Мира не е просто принудена. Тя е влюбена в Крум. Имат тайна връзка — изневяра, която тя крие от всички. Крум ѝ е обещал луксозен живот, не просто свобода от дългове. Тя работи срещу теб по собствено желание, Ани. Изпрати подслушвателното устройство, за да разбере къде баща ти е скрил ключа от сейфа.“
Думите му ме удариха като електрически ток. Не само предателство към мен, но и изневяра към собствените ѝ морални принципи. Мира искаше богатството и Крум.
ГЛАВА ПЕТА: МОРАЛНАТА ДИЛЕМА И РАЗВРЪЗКАТА
Върнах се в моя апартамент. Сега вече знаех, че ключът към истината и моето спасение се намираше в стария семеен дом.
Планът ми беше прост: да стигна до сейфа преди Мира и Крум. Свързах се със Стоян, разкрих му цялата история и го помолих за помощ. Той се съгласи веднага.
На следващата вечер отидохме в старата къща. Мира и Крум бяха там, но изглежда, се караха. Чух гласовете им през прозореца.
„Нямам го, Крум! Не е тук! Ани го е взела, сигурна съм! Виж какво направих, заради теб! Дори подслушвах сестра си!“ – писъкът на Мира беше пълен с отчаяние.
„Ти си ми полезна само ако намериш тези документи! Обещах ти богатство, но не и без тези файлове! Ани трябва да има ключа или поне знае къде е!“ – гласът на Крум беше студен и заплашителен.
Тогава осъзнах моралната дилема: да изоблича Крум и да спася себе си и Иван, но да изложа сестра си на гнева му, или да я запазя, като рискувам живота си. Избрах справедливостта.
Прокраднахме се от задната страна. Докато Крум и Мира претърсваха старата спалня, ние със Стоян се насочихме към кабинета. Зад старата, прашна библиотека, използвах отвертка, за да разхлабя плоскостите. Намерих малък, вграден в стената сейф.
Вътре нямаше пари. Имаше дебела папка с документи и две писма. Едното беше от баща ми, адресирано до мен. Другото беше оферта за покупка на нашия стар семеен дом от… Крум, подписана преди пет години. Офертата беше смешно ниска, а баща ми я беше отхвърлил. Очевидно Крум е искал този имот отдавна. Документите в папката бяха копия на оригинални финансови отчети, които доказваха, че Крум е използвал фирмата, за която е работил баща ми, за да източва огромни суми пари чрез фалшиви заеми и имотни сделки, които сега бяха предмет на няколко съдебни дела.
Чухме стъпки. Крум идваше.
В този миг, Иван, адвокатът, който ни беше чакал отвън, влезе и застана на прага на кабинета.
„Крум, полицията е на път. Обадих им се. Всичките ти престъпления ще излязат наяве. Имам достатъчно доказателства от твой бивш служител, за да те държа в ареста до края на живота ти.“
Лицето на Крум се изкриви от гняв. Той се нахвърли върху Иван. Настана кратък сблъсък. През това време, Стоян измъкна мен и папката от стаята.
На излизане, видях Мира. Тя плачеше. Разбра, че е загубила всичко – илюзията за богатство, любовта на Крум и най-вече, доверието ми.
„Моля те, Ани… Помогни ми… Той ме принуди.“
Погледнах я. Лъжата беше изписана на лицето ѝ.
„Ти избра, Мира. Предателството не се прощава лесно.“
Предадохме документите на полицията. Крум беше арестуван. Иван се предаде за старото си престъпление, но сътрудничеството му осигури по-лека присъда.
Мира получи съдебно преследване за подпомагане и съучастие. Нейният скрит живот излезе на светло.
Ани спаси имота си, ипотечният кредит вече не беше бреме, защото парите, които баща ѝ бе оставил, бяха достатъчни да покрият голяма част от него. Лампата, първият сигнал, стоеше захвърлена на боклука. Аз, Ани, разбрах, че най-голямото богатство е честността и доверието, което е почти невъзможно да бъде възстановено след такова предателство. Животът ми, макар и започнал с дълг и стрес, вече имаше здрава основа, построена върху истина, а не върху лъжи.