Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помагайки на замръзнало в снега куче, хората разбрали какво крие под себе си
  • Новини

Помагайки на замръзнало в снега куче, хората разбрали какво крие под себе си

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2022
Помагайки на замръзнало в снега куче, хората разбрали какво крие под себе си

Тази история е покъртителна и за пореден път доказва, че съществува невидима връзка между човек и куче . Може ли куче да спаси живота на човек ? Разбира се, че може. И има стотици, ако не и хиляди такива истории. А може ли куче да затопли човек и да го спаси от студ ? Оказва се, че и това е възможно.

Тази ужасна и героична история се случила в район Локтевски на територията на Алтай през януари миналата година. Рано сутринта жителите на сибирското село забелязали, че куче лежи в снега недалеч от една от къщите. То било почти напълно покрито със сняг. Само гърбът му се виждал.

Навън било двадесет градуса под нулата. Животното не се движело и хората решили да проверят дали е замръзнало до смърт. Оказа се, че не. То било добре. Но когато кучето станало на крака, хората замръзнали от изненада. Под животно лежало дете на две или три години.
Оказало се, че майката решила преди два дни да накаже малкия си син за нещо. По-добро от това, да извади детенцето навън през нощта в лютия студ, тя не измислила. Без връхно облекло всеки възрастен не би оцелял в подобен студ. Било ясно, че детето е обречено. В сибирската нощ никой не чул виковете на детето. Никой, освен кучето, което живеело в двора. Животното се оказло истински ангел-пазител.

Кучето просто дошло и покрило момчето с топлата си козина. Невъзможно е да си представим, но те прекарали така цели два дни. Въпреки усилията на животното, момчето все пак имало хипотермия и температура. Но като цяло, състоянието му било оценено от лекарите като стабилно. Веднага било отведено в болницата. Най-важното било, че момчето е оцеляло. И всичко това е само благодарение на кучето.

Между другото, тази жена („майка“ някак си не приляга да я наричаме) била открита едва четири дни по-късно. Къде е била всички тези дни, е неизвестно. Най-вероятно е пиела някъде. Наскоро бе образувано наказателно дело срещу нея. Сега тя е изправена пред отнемането на родителските права от една страна, а от друга – четири години затвор. Вярно е, когато казват, че някои майки са по-лоши от животните.

Четириногият домашен любимец вече има нов прякор – герой. Местните хора вярват, че сега се е образувала свещена връзка между детето и животното, която в никакъв случай не може да бъде прекъсната.

Continue Reading

Previous: Скръбна вест. Всяка сутрин си пиехме кафето с него. Почина голям и обичан българин
Next: Ядем месо с рак: Истината се оказа не по-малко отвратителна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.