Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли загиналата певица Румяна? Ето какво правят децата ѝ днес
  • Новини

Помните ли загиналата певица Румяна? Ето какво правят децата ѝ днес

Иван Димитров Пешев април 25, 2023
rrruqwruqwrmwqrwq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Покойната певица Румяна завинаги ще остане една от големите болки на българския поп-фолк. Талантливата изпълнителка умира на върха на славата си, след като преди 23 години става жертва на жестока автомобилна катастрофа край с. Блатец, Сливенско.

Проверката на КАТ установява, че виновен за инцидента е последното гадже в живота ѝ – Любо Весков.

 

Той предприема неправилно изпреварване със своя „Фолксваген Голф“, причинявайки смъртта на Румяна. Любо оцелява по чудо и до днес живее с вината от случилото се. Двамата имат съвместна песен – „Вечна обич“, но Весков вече не я изпълнява, тъй като тя го изпълва с тъга.

Румяна умира едва 33-годишна, а фолкът губи една от най-добрите си певици. И до днес песните ѝ се слушат от феновете на този жанр, тъй като са наистина качествени. При смъртта си Румяна оставя без майка двете си деца – Илиян и Мариана.

 

Те са плод на брака ѝ с Руси Андролов, с когото вече са разведени, когато се случва трагедията на пътя. Днес двете деца вече са големи и са тръгнали по стъпките на майка си, развивайки се в света на музиката.

Илиян е семеен от вече 11 години. Той е музикант и свири на клавир, докато Мариана се е насочила към пеенето, също като своята известна майка.

Младата дама завършва музикалното си образование в гр. Котел, като вече се опитва да пробие на сцената.

 

Една от целите ѝ е да възроди емблематичните песни на Румяна. Знае обаче, че трябва да записва и авторски парчета, за да създаде своя собствена идентичност като певица. Всеки ден Мариана живее с вярата, че майка ѝ я закриля от небесата и ѝ помага да изгради успешна кариера.

Майката на самата Румяна така и не успява да прежали трагично загиналата си дъщеря. Поразителен факт е, че тя умира на същата дата като детето си – 30 юли, само седем години след зловещата катастрофа.

След себе си Румяна оставя вечни поп-фолк хитове като „Камбаните звънят“, „Само с теб“, „Чук, чук“, „Без теб“ и други. Покойната певица се ражда през 1965 година в гр. Камено, като образованието си получава в музикалното училище в Котел.

 

Интересното е, че тогава първата ѝ специалност е „кавал“, но втората е „пеене“. Умее да свири и на пиано, като в определен период от живота си е учител по музика в Антоново. Успява да издаде седем албума, а осмият ѝ се появява на пазара посмъртно. Днес в родния ѝ град Камено има нейн паметник.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заличи го от живота си: Поли написа писмо на Благой, че иска само едно нещо от него
Next: 3 сигурни начина да изкараме хормоните и антибиотиците от пилето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.