Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Искра Фидосова? Вижте какво се случва с нея
  • Новини

Помните ли Искра Фидосова? Вижте какво се случва с нея

Иван Димитров Пешев май 30, 2022
iskraidfoofov.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Известната юристка и сив кардинал на ГЕРБ от близкото минало Искра Фидосова е приютила 5 семейства украински бежанци в Монтана, където се оттегли след финала на политическата си кариера и се отдаде напълно на семейния ресторантьорски бизнес, пише вестник Ретро.

Бившата депутатка преди месец пуснала обява в социалните мрежи, че може да помогне на бягащите от войната в Украйна.

„Здравейте, предлагаме и имаме възможност да поемем с настаняване и работа за 5 украински семейства, включително с малки деца. Ще им осигурим жилище в град Монтана, работа в сферата на ресторантьорския бизнес, както и всичко друго, от което имат нужда.

Предлагаме позиции за сервитьори, барман, готвачи, аниматор за детски център, детски педагог, камериерка. Имаме специализиран детски център и също така владеем руски език. Ако е необходимо, бихме могли да докараме семействата от границата“, гласи обявата, към която Фидосова е оставила и своя телефонен номер за контакт.

От написаното става ясно, че бежанците са получили подслон от Искра, но и работа в нейните два семейни ресторанта, които тя менажира след абдикацията си от политиката.

Напоследък ексдепутатката има и допълнително хоби, от което също изкарва солидни доходи, а именно организирането и осъществяването на празнични декорации за сватби, кръщенета, детски рождени дни и фирмени партита. Самата тя дори лично се погрижила за декора на сватбата на сина си Франсоа, който се венча за избраницата си Лора през есента на 2020 г., отново в единия от двата им ресторанта в Монтана.

Двамата се сгодиха навръх 14 февруари 2019 г., докато бяха на луксозна екзотична ваканция на Малдивите. После младежите минаха под венчилото, а сега работели усилено за наследници.

Франсоа също помага в семейния бизнес, с който е ангажиран и мъжът на Фидосова. Съпругът ѝ Томислав е сърбин по произход и е бивша футболна звезда.

Той е известен бохем сред монтанския елит и редовно кани сръбски музикални величия като Неда Украден и Миле Китич в семейните ресторанти и винаги е в центъра на купона.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Стефан Янев с разкритие за Петков. Каза кога ще са изборите
Next: Брокерът съветва: Ако купувате ново жилище, задължително задайте тези 5 въпроса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.