Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Маргарита Михнева? Ето къде е и как живее тя днес!
  • Новини

Помните ли Маргарита Михнева? Ето къде е и как живее тя днес!

Иван Димитров Пешев май 1, 2024
sdfbfgdngfnfgmhmhjm.png

Неда евакуира майка си Маргарита Михнева в Швейцария.
През декември журналистката изпадна в тежко психическо разстройство. Лечението й ще е продължително. Затова дъщеря й, Неда, е взела решение да я прибере при себе си. Тя само чака знак от лекарите за да предприеме пътуването.
Силните лекарства срещу рак отключили психичното разстройство на известната журналистка

Близките на Михнева стоически понасят крайно мъчителните за тях и за Маргарита обстоятелства.

През декември нейното състояние се обостря критично. Журналистката развива страхове, че е преследвана и че ще бъде убита.

Тя дори изпраща сигнал до Софийския градски прокурор Илиана Кирилова, в който посочва имената на конкретни лица от престъпния свят, замесени според нея в планираното й убийство.

Приятелка на смелата журналистка съобщава опасенията си, че нещо не е наред. Именно тя позвънява в Женева на дъщерята.

Само месец след като беше принудително въдворена в психиатрия след тотален нервен срив точно в навечерието на Коледа, Маргарита Михнева се бори за живота си в луксозен частен хоспис. Емблематичната журналистка е била настанена преди няколко седмици там от дъщеря си Неда, която се върна специално от Швейцария, за да е до нея в най-трудните й дни. Хосписът е в подножието на Витоша, а цената за престоя е доста висока – над 3000 лева на месец.

„Състоянието й никак не е добро. Ракът напълно е изпил силите й, има множество метастази. Маргарита вероятно кара последните си месеци, стопила се е до под 40 килограма. Няма сили дори да се храни. Не допускат никой при нея“, разказва нейна приятелка.

Малко преди Коледа журналистката отключи тежко психиатрично разстройство заради агресивната химиотерапия, на която е подложена. Тя подаде доста странен сигнал до прокуратурата, че е заплашена с убийство от хора, които дори не я познават. Заради странното й поведение в София спешно пристигна дъщеря й Неда, която от години живее в Швейцария, за да я настани за лечение в психиатрия, пише „Уикенд“.

Маргарита бе въдворена в психиатричното отделение на столичната Александровска болница, където обикновено се настаняват най-трудните пациенти. Тя е посрещнала там Нова година, а след като състоянието й е било овладяно, е преместена във ВМА. Неотдавна обаче е изписана и от там и сега е настанена в хосписа „Блокс“, който се слави като един от най-добрите. Михнева е в самостоятелна стая и за нея се грижат медицинска сестра и санитари.

„Дъщеря й планираше да я вземе със себе си в Швейцария, където има много добри здравни заведения. За съжаление, състоянието й се влоши и е невъзможно да пътува. Настаниха я в хосписа в София“, разкрива неин близък. Парадоксално, но разходите се поемат както от щерка й Неда, така и от бившия й мъж Петър Михнев, с когото журналистката воюваше повече от 30 години и дори се съдеше с него за фамилното име.

Още миналото лято, 20 години след като пребори тежката диагноза „рак на гърдата“, популярната журналистка бе диагностицирана с рак на костите. Той е открит от лекарите при рутинна проверка през 2021 г. Последвала спешна операция, продължила часове. Били и отстранени три ребра. „Ужасяваща диагноза е това, на никого не пожелавам да я чуе. Нищо не ме болеше, отидох просто на рутинен преглед, направих си изследвания и хоп отново се оказах онкоболна. От рака на гърдата съм имала разсейки в костите. Изрязаха ми три ребра – седмо, осмо и девето. Такава операция за първи път се правеше в България. Мислех да се оперирам в Швейцария. Шефът на дъщеря ми щеше да помогне, но казаха, че могат да ме оперират най-рано след 4 месеца, което при агресивен рак е доста време. Няма да крия – много болезнена операция беше. Болеше доста силно, като излязох от упойката“, сподели миналото лято Михнева, която до последно не падаше духом.

Проблемите я връхлетяха отново през декември, когато започнали агресивни вливания за поредната химиотерапия. Организмът й явно не издържал и я ударил в мозъка, което отключило параноидна шизофрения. Сега близките и приятелите на Маргарита Михнева стискат палци да успее и този път да излезе победител в тежката битка, въпреки че самата тя казвала, че вече няма сили да се бори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Очаквайте в Ергенът днес и утре: Алек ще шокира една от дамите, предстои нещо невиждано на коктейла
Next: От Meteo Balkans предупредиха: Задават се силни дъждове в идните дни

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.