Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Сашко, когото цяла България издирваше? В момента той прави нещо безпрецедентно
  • Новини

Помните ли Сашко, когото цяла България издирваше? В момента той прави нещо безпрецедентно

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
asgsdgdfhfdhgf.png

10 месеца след една от най-мащабните акции в България си припомняме историята на Сашко от Перник, чието издирване обедини всички българи. 12-годишното момче вече започна шести клас, пише bTV.

На 10 ноември 2022 г. 12-годишният Александър изчезна. След 9 дни издирване момчето беше намерено в труднодостъпната местност „Червена могила“ до Радомир. Добрата новина беше чакана от цяла България.

„Това беше символ на обединението между българите. Наистина всички бяха съпричастни.

Това е едно от малкото положителни неща, които се случиха, защото тогава видях, че за такива каузи българите могат да бъдат съпричастни, да бъдат състрадателни, да бъдат добри и да помагат и да си помагат един на друг“, каза пред bTV бащата на Сашко – Александър Цветанов.

Днес, близо 10 месеца по-късно, Сашко е добре. Помага на баща си вкъщи, кара колело, ходи и на терапии със стволови клетки в Сърбия.

„През един месец трябваше да ходим до Нови Сад. Сега на 28-и имахме терапия с последната вливка със стволови клетки. Той подобри концентрацията, подобри и общуването. Доста повече думи казва“, разказа бащата на момчето.

Сашко тренира и плуване. Топлите дни с баща си прекарват на море. Ходи и на тренировки по плуване. В свободното си време обича да плува, да рисува и да кара колело.

„Като се вдъхнови, веднага рисува картина. Много хора ме питат колко време му отнема, защото изглежда доста абстрактна. Но аз им казвам, че той за половин-един час я рисува, защото просто се е вдъхновил“, споделя още бащата.

В края на септември Сашко подготвя и втора изложба.

„Той имаше първа самостоятелна изложба на 20 септември миналата година в пионерския дом в Перник.

Втората е с подкрепата на кмета Станислав Владимиров и ще бъде на 27 септември от 18 часа в сградата на Минната дирекция. Каня всички, които имат интерес, да заповядат да видят картините на Сашко“, каза Александър Цветанов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напитката, която гони безсънието завинаги. Природата ни го е дала щедро, ние просто трябва да си го изцедим
Next: Борисов с изненадващи думи за националния празник на България

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.