Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Сашко от Перник? Оказа се, че е гений в една област, освен в рисуването
  • Новини

Помните ли Сашко от Перник? Оказа се, че е гений в една област, освен в рисуването

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
svdfvdfdhbgfjgfjgh.png

Сигурно си спомняте малкия Сашко от Перник , когото цяла България издирваше преди две години. Момчето, което е с диагноза аутизъм, в момента изглежда прекрасно и се повлиява много добре от проведеното лечение със стволови клетки.

След вливките на стволови клетки в Сърбия състоянието на Сашко значително се подобри.

Момчето разбира всички, обслужва се сам и е започнал да решава сложни математически задачи за секунди.

Това разказа пред „България Днес“ Александър Цветанов, бащата на 12-годишния Сашко. Освен в математиката, Сашко проявява огромен талант и в рисуването – той дори имаше изложба с негови картини малко след като бе намерен жив и здрав от спасителите.

Александър е дете с аутизъм, което изчезна на 11 ноември 2022 г. по време на разходка с баща си в планинската местност Голо бърдо. Много специалисти и доброволци се стекоха на помощ да намерят изчезналото момче. Към операцията бяха включени дори ясновидци и екстрасенси. В безизходицата си бащата на Сашко обяви награда от 100 хиляди лева за намирането му. След тежко и изтощително търсене Сашко бе открит жив и здрав 9 дни след изчезването си по средата на дере в планината. Момчето отдавна влезе в нормалния си ритъм на живот и у дома почти не се сещат за кошмара, който преживяха покрай загадъчното му изчезване.

Сашко Перник на 12
12-годишното момче обича разходките

След като бива намерен, бащата на момчето дава всичко от себе си, за да може Сашко да подобри състоянието си. Баба му Анна Алексова също е неотлъчно до внука си и много помага за грижите. Жената 30 години е била детска учителка, а сега се е отдала на обучението и възпитаването на внука си. Александър-старши научава за иновативна процедура в Нови Сад, Сърбия. Терапията представлява вливки на стволови клетки, които се изтеглят от костния мозък на таза на Сашко и се вкарват в спиналната артерия на гръбначния стълб на детето.

Сашко от Перник
Сашко има ново увлечение

„Процедурите ми костваха 50 хиляди лева, но като родител съм длъжен да направя всичко възможно детето ми да се лекува. За щастие вливките имаха много добър ефект и състоянието на Сашко значително се подобри. Той много добре ме разбира, приготвя си сам багажа за плуване, облича се и се самообслужва. Доволен съм! Не мога да кажа, че говори свободно, но разбира 100 процента и може да се оправя самичък“, разказа Цветанов.

Сашко с баба си
Александър с баба си Анна

Развълнуваният баща сподели, че Сашко е много по-осъзнат, има желание да ходи на училище, да пише и да чете.

„По време на грипната ваканция правехме диктовки по вайбър и той пишеше по 3-4 страници без проблем. Открих и таланта му да решава светкавично, за по-малко от секунда задачи с трицифрени числа. Сашко буквално знае отговора веднага след като задачата е поставена“ – с гордост разказа родителят.

Оказва се, че състоянието на момчето дотолкова се подобрило, че Сашко постигнал значителни успехи в плуването и през май месец ще участва в състезание по водния спорт.

„Освен с плуването синът ми има още нови картини, които надявам се скоро да можем да презентираме в трета самостоятелна изложба. Открих, че Сашко обича и да кара шейни, та освен всекидневните разходки, които правим, добавихме още едно увлечение във всекидневието си“, разказа Александър.

Continue Reading

Previous: Ето как да ускорим интернета, без да плащаме повече: 5 работещи трика
Next: Банкерката Милена задигна близо половин милион от клиент, ето схемата

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.