Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли трагично загиналата преди 23 години певица Румяна? Днес щеше да е горда с децата си!
  • Новини

Помните ли трагично загиналата преди 23 години певица Румяна? Днес щеше да е горда с децата си!

Иван Димитров Пешев юни 16, 2022
rumqnanradencaca.jpg

Мнозина си спомнят за огромната трагедия, белязала родния фолклор преди 23 години, когато загина красивата и талантлива певица Румяна. Днес паметта й все още е жива и се поддържа от двете й деца – Илиан и Мариана.

И тази година на Черешова задушница бургазлии изразиха уважението си към децата на певицата, че поддържат „вечния й дом“ на местните гробища в идеално състояние.

Припомняме, че изпълнителката на хита „Две очи разплакани“ загина при тежка катастрофа преди 23 години на километър от село Блатец, Сливенско.

Според КАТ виновен за трагедията е последният й приятел Любо Весков, предприел неправилно изпреварване с голфа си. И досега той отказва да изпълнява съвместната им песен „Вечна обич“, защото се разстройвал много.

Изпълнителката си отиде от този свят съвсем млада – едва на Христова възраст.

Ранната смърт на певицата остави дечицата й невръстни, а грижата за тях тогава пое приятелката й Диана, която днес има собствен бизнес.

Румяна син и дъщеря

Снимка: Флагман

Синът и дъщерята на Румяна са от брака й с Руси Андролов, но съпрузите са разведени, когато се случва трагедията. Днес, 23 години след смъртта й, децата й живеят в Бургас и се развиват в областта на музиката.

Синът й Илиян е семеен от 2011 година и свири на клавир, а сестра му е наследила гласовите данни на майка им и се изявява като певица.

дъщерята на Румяна

Мариана завърши музикалното училище в Котел и вече се изявява като певица. Младата звезда не крие, че иска да възроди някои от емблематичните песни на майка си. Тя продължава да записва и свои авторски парчета, вярвайки, че майка й я закриля отгоре.

Любо Весков пеел по кръчмите на Черноморието, а децата на Румяна вече пораснали и на свой pед са родители. Майката на фолкзвездата обаче не можа да я прежали и напусна този свят на същата дата като дъщеря си седем години по-късно, пише „България Днес“.

Continue Reading

Previous: Добри новини за пенсионерите! Кабинета вдига рязко пенсиите
Next: Извънредно! Започва се! Събират се хора! Протест срещу новото мнозинство в парламента

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.