Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли убитите сестри Белнейски: Какво се случва с почернената им майка 13 години след бруталното престъпление
  • Новини

Помните ли убитите сестри Белнейски: Какво се случва с почернената им майка 13 години след бруталното престъпление

Иван Димитров Пешев юни 24, 2022
bleneiskqi.jpg

В нощта на 27 срещу 28 януари преди 13 години две млади български момичета намериха смъртта си. Това се случи след като за първи път в краткия си и невинен живот бяха отишли на дискотека.

Цяла България тогава бе настръхнала заради бруталното убийство на Хриси и Роси Белнейски. Първата на 16 години, кака ѝ – на 18. В съдбовната нощ двете момичета се прибират към дома си в Пазарджик. Среща ги Лазар Колев (на вътрешната снимка).

Заговорил ги и решил да се възползва. Не е ясно как е успял да подмами момичетата. По-малката сестра Христина е останала с неустановен до този момент съучастник на Лазар. Самият той бил с Росица. Изнасилил я, след което я пребил почти до смърт,
Момичето направило опит да се откопчи. Тогава Лазар я довършил с бухалка.

От съучастника на Лазар се пази ДНК, открито по тялото на Хриси. Той все още не е установен, но делото може да се възобнови, ако се появи следа. След като се разправил с Росица, Лазар се сетил, че Хриси може да го издаде.

Върнал се при нея и неизвестния, който вече бил изнасилил момичето. По реда си минал и Лазар. След това захвърлил двете девойки в местността Грамадите. Роси давала признаци на живот. Изродът Лазар притиснал лицето ѝ в ледената пръст, докато не издъхнала.

През май 2014 година Лазар получи доживотна присъда без право на замяна.

КАК ЖИВЕЕ 12 ГОДИНИ СЛЕД ТОЗИ СМРАЗЯВАЩ КРЪВТА УЖАС ПОЧЕРНЕНАТА МАЙКА НА ДВЕТЕ МОМИЧЕТА ФАНИ?
„Всякакви мисли са ми минавали през главата. През цялото време си повтарям да бъда силна. Знам, че дъщеричките ми искат да ме виждат жива, а не натъпкана с антидепресанти като зеленчук – разказва с треперещ глас Фани. – За всичко по случая научавам от медиите. С течение на времето новините обаче са все по-малко. Но в началото… 34 дела, целият ад, погребението, разказите, подробностите, молитвите, грубите статии във вестниците…

Измъчваха ме много. Но не успяха да ме довършат. Лягам и ставам с този кошмар, но искам дечицата ми като ме гледат отгоре да се гордеят с мен. Мъжът ми почина след като бе произнесена присъдата.

Сега съм сама с другата ми дъщеря Мария, вече три години.“. Смелата майка обаче преследва мечтите си. Успяла е да изтегли кредит и да осигури собствен дом за себе си и за осмокласничката Мария. „Искам да я видя изучена, омъжена, мечта си за внуци. Нормални неща. Трябваше да получа кръвнина от 400 000 лева. Не съм видяла и стотинка.

Доколкото знам убиецът не работи в затвора. Адвокатите ми заведоха дело срещу държавата, но им казаха, че няма какво да се направи. Но така е в наши дни – напред вървят парите, следва ги лъжата. Аз знам, че е имало още двама души в това престъпление. Жалко, че ще останат неразкрити“, казва още Фани.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тошко Йорданов хвърли бомба за Кирил Петков и една торба с картофи
Next: Пред къщата на новата Ванга се вие дълга опашка от желаещи да им помогне, трябва да си носите само бучка захар

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.