Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помниш ли виетнамското чудо, който всеки имаше у дома? Виж само за колко неща помага
  • Новини

Помниш ли виетнамското чудо, който всеки имаше у дома? Виж само за колко неща помага

Иван Димитров Пешев май 20, 2023
vvveieietnasmtast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Помните ли виетнамското чудо от 80- те години, което лекуваше от настинка до главоболие?! То се считаше за вълшебен балсам за всяка болежка.

То е в метална кутийка с големина на монета, а лъскавата му опаковка привличаше погледа на децата. Да, обаче, знаете ли за какво точно се използва и какви са неговите съставки?! ЕТО:

В състава на оригиналния балсам влизат само вещества, които столетия наред се приемат в народната медицина от самите виетнамци. Факт е, че “виетнамското чудо” е сред лекарствените препарати, чиито изключителни лечебни свойства са признати от фармацевтите в цял свят.

В състава на “Звездичка” влизат преди всичко ефирни масла на целебни растения, като не се допуска абсолютно никаква химия. Сред основните съставки на балсама са: карамфилово, евкалиптово и ментово масло, различни спомагателни вещества и ароматни треви.

В днешно време “Златна звезда” се използва в цели четири разновидности – под формата на гел, крем, течен балсам и молив за инхалация.

Съставът на всички е един и същ – разликата е единствено в удобството при използване на различните разновидности на “виетнамското чудо”.

Балсамът, който е известен още като „Златна звезда“ прилича на гъст мехлем с много наситен ментолов аромат.

Балсамът виетнамско чудо се използва като силно ароматерапевтично средство при настинки, главоболие, хрема, гадене или за облекчаване на неразположения. Мазилото има загряващо, облекчаващо болките и отпускащо действие.

Съвсем малко от мехлема стимулира чувствителните нервни окончания, повишавайки кръвооросяването и тонуса, а това става чрез лековити масла, които се съдържат в мазилото.

Като ароматерапевтично средство виетнамското чудо се използва за възстановяване на нарушения емоционален баланс. Нанесете съвсем малко от балсама на слепоочията си и втрийте с масажиращи движения – само след минути ще усетите отпускащото му се действие.

При главоболие се препоръчва намазване на малко количество от балсама над веждите, а при настинка се прилага около синусите и отворите на носа. Използвайте виетнамското чудо при схващане като просто втриете от балсама на мястото, където усещаше болка.

Внимание! Избягвайте контакт на балсама с очите и използвайте мехлема само и единствено външно!

Ментоловото масло, мравчената киселина, етеричните масла от евкалипт, карамфил, мента, канела, вазелин, камфорово масло и други помощни средства образуват комплексния състав на балсама.

Ето защо, но ако натривате ежедневно с виетнамско чудо стриите по тялото си, само след броени седмици ще забележите, че няма и след от досадните несъвършенства по кожата!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се перат захабени кърпи: Бързият китайски метод
Next: Естествено лечение за болка в коляното: Рецептата на рехабилитаторката, която ме спаси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.