Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помогнете! 26-годишен добросърдечен млад мъж преживява страшни мъки
  • Новини

Помогнете! 26-годишен добросърдечен млад мъж преживява страшни мъки

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
marriroasodaskdoasd.png

Марио е на 26 години. Обикновено момче, усмихнато, добросърдечно. Работяга.

Живее с майка си и с брат си. Ходи на работа, среща се с приятели, справя се с трудностите, мечтае да срещне момиче, с което да създаде семейство. Като всички останали. Това разказват приятелят му Виктор.

Израснал е в бедно семейство. Майка му е пенсионерка по болест , пенсията ѝ е 300 лева на месец. Винаги й е помагал. Марио винаги е бил човек, който ще ти даде последния си лев, ако имаш нужда, храна ако си гладен, вода, ако си жаден, усмивка ако си нещастен.

Преди година е сполетян от нещастие. Диагностициран е с рак на белите дробове 4 стадий. Не може да се лекува в България.

Това му дошло като гръм от ясно небе. Надявал се е да е грешка. Медиците, обаче, потвърдили кошмара.

Не скрили, че му дават не повече от месец живот. Посъветвали го да отиде в Турция, там имало шанс да живее. Обърнали се към клиниката Аджибадем. Докато чакали отговор състоянието на Марио се влошавало с всеки изминал момент.


Болката станала непоносима. Той се молил мъките му да спрат.

Приятелят на Марио: „Тъй като семейството му не разполага с пари, направих Група във Фейсбук „Да подадем ръка на Марио“.

Реакцията беше светкавична, събра се голяма сума за кратко време. Успяхме да започнем лечението.“ Марио бил на ПЕТ скенер в Аджибадем на 20-ти февруари тази години.

Става ясно, че има ефект и той се подобряв Наложителни са обаче още 3 месеца процедури. Те са на стойност 93000 лева. Ако лечението се прекъсне, изхода ще бъде фатален.

Ето как можем да помогнем на Марио:

IBAN BG65UNCR70001522570361
BIC UNCRBGSF
Титуляр Марио Ангелов Карагьозов
PAYPAL [email protected]
REVOLUT mariozgjw

Материалът Помогнете! 26-годишен добросърдечен млад мъж преживява страшни мъки е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Хилда: Пия тази вода 7 дни в месеца. Не можах да повярвам какво прави с тялото! (показа рецептата)
Next: Майка на загинали братчета на 4 и 8 г. в Свищов от труса във Вранча ходи при тях на гробищата всяка неделя от 46 г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.