Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Порция таратор за 55 лева подпали мрежата КАСОВА БЕЛЕЖКА
  • Новини

Порция таратор за 55 лева подпали мрежата КАСОВА БЕЛЕЖКА

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
tarasraostoasota.jpg

Касова бележка от заведение в Сандански подпали социалните мрежи.

На фискалния бон се вижда, че клиентите са поръчали пилешка супа, два пъти пълнени чушки, две минерални води и таратор, а общата крайна сума е над 70 лева.

И докато на останалите стоки цените са нормални, то тараторът е 55 лева.

Не изпускай тези оферти:

„Утре пак ше апна един таратор, он си е без пари“, пише авторът на поста.

В коментарите обаче уточнява, че е станала грешка и в поръчката дори не е имало таратор.

Още подобни новини:

С между 20 и 50 процента са се вдигнали цените на масовите лекарства, използвани при простуда, показа проверка на БНР в аптеките в София.

По-скъпо струват таблетките за понижаване на температура и успокояване на болка, както и сиропите за кашлица.

Аналгин, аспирин, прахчета за понижаване на температура, сиропи за кашлица – всички те са без лекарско предписание и се търсят през есенния сезон.

Цените им имат таван, който се определя от Националния съвет по цени и реимбурсиране и може да се променя веднъж годишно според инфлацията.

Промяната е с между 20 и 50 процента нагоре, разказа Маргарита Грозданова, собственик на аптека в София. Според нея в момента хората купуват най-вече имуностимулатори:

„Те са повече хранителни добавки и там вече цените наистина са нараснали с 40-50 процента на някои. Тези цени не се регулират и съответно пазарът ги регулира“.

По-скъпо струват и таблетките за смучене при болка в гърлото – там цените са се вдигнали с между 12 и 20 процента.

„Също е много неприятно, защото масово се употребява, особено сега в есенния и преходен период. Хората много често боледуват със зачервено гърло“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Русия жестоко удари България! 15 фирми влязоха в черния списък. Сред тях Арсенал, ВМЗ, Дунарит
Next: Заливам елда с кисело мляко, изчаквам да се напои и като се претегля следващата седмица-Хоп с 5 кг надолу

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.