Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • ПОРЪЧИТЕЛ НА УБИЙСТВО БРОИЛ 35 БОНА НА ЖОРО ОТ БОЕЦ?
  • Без категория

ПОРЪЧИТЕЛ НА УБИЙСТВО БРОИЛ 35 БОНА НА ЖОРО ОТ БОЕЦ?

Иван Димитров Пешев март 24, 2022
joroeboeobec

Поръчител на зверско убийство, изпълнено от бивш офицер на комунистическите служби е финансирал с 35 000 лева Гражданско сдружение БОЕЦ през октомври 2020 г. Освен зверският показен разстрел, на съвестта на въпросния крими елемент тежали множество заплахи за физическа разправа, зверски побои, рекет и изнудване, а също и ощетяване на държавната хазна с десетки милиони левове, ако вярваме на обвинителния акт срещу него. За парите му се говори, че идвали от сделки с руски олигарси, приближени до Путин. Рашките давали да върти парите им срещу солидни протекции пред родните власти.

Наши източници се кълнат, че престъпният бос (чието име се пази в редакцията ни) бил платил тлъстия рушвет на Георги Георгиев под формата на дарение за БОЕЦ. В замяна той поискал “деликатна” услуга – от убиец и криминален тип, арестуван по няколко члена от НК и НПК, да се превърне в борец за демокрация и правов ред, и в жертва на съдебната система.

Връзката между обвиненият за убийство баровец, чиято анонимност умишлено запазваме на този етап, и “Жоро Боеца” станала през близка на сърцето му активистка, въртяща цялата комуникация на НПО-то. Тъй като тя имала близки фискални отношения с криминалния тип, лесно го убедила, че Георги Георгиев е най-правилният човек, който ще изпере имиджа му и за по-малко от година ще го превърне в “българският Навални”. Задачата изисквала БОЕЦ да стартира кампания по оневиняването му, претендирайки, че задържането му е по политически причини и най-вече заради участие в протестите срещу ГЕРБ. Всичко това не струвало и един лев, тъй като минавало под знаменателя на общата пропаганда, но въпреки това 35-те бона били грижливо надиплени в касата на БОЕЦ.

За изпълнението на поръчката били ангажирани солт*шаците на Гошо Боеца – Атанас Чобанов и “половинката” му Димитър Стоянов. Въпреки, че не свършили почти нищо в полза на вип-арестанта, те къщо поискали пет цифрен хонорар, шушукат в журналистическите среди. Враговете им пък се кълнат, че част от кървавите пари били инвестирани в създаването на сайта BIRD.

За да не буди подозрение, парите за фиктивното дарение на БОЕЦ били дадени като заеми на 35 физически лица “среден клас” – бармани и сервитьори, счетоводители, банкови служители, шофьори, охранители и дори две жени, осигуряващи се като домашни помощници. Всеки от тях е трябвало да преведе по плюс минус 1000 лв. по сметката на Жоро от Видин. Тъй като даренията съвпаднали по време с летните протести срещу кабинета “Борисов”, те минали в графата “будна гражданска съвест” и не предизвикали интерес у НАП. Развръзката дошла, когато един от мнимите дарители получил писмо от данъчните да обясни произхода на получен кредит от физическо лице. Притеснен да не “изяде дървото”, човечецът разказал на инспекторите цялата история от А до Я. Жена му работела в една от фирмите на въпросния крими бос (който по онова време търкал наровете в ареста) и получила задача да намери поне един човек, който да направи дорение на БОЕЦ. На следващия ден тя завела мъжа си и той чинно подписал договор за заем, а след месец парафирал втори документ, че си е върнал борча. Несъответствията между доходите и разходите усъмнили данъчните и така чорапът започнал да се разплита, стигайки до истинския дарител на БОЕЦ.

Източник: crimesbg.com

 

Continue Reading

Previous: Путин определил День победы над Украйна: Вижте точната дата
Next: Почерня от полиция! Масов бой и престрелка в центъра на Пловдив

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.