Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Посещаваш лекар специалист без направление? Цените на прегледите скочиха ДВОЙНО!
  • Новини

Посещаваш лекар специалист без направление? Цените на прегледите скочиха ДВОЙНО!

Иван Димитров Пешев април 1, 2024
sdfvfdsbfdnbgfnhgmhj.png

Справка на репортерите на медия Би Ти Ви показва, че прегледите при специалист без направление на места струват почти двойно.
Цените на прегледите карат някои пациенти да ги отложат. Пример – Асенка Рангелова, която споделя пред медията, че ако няма направление, дори и да има нужда от лекар специалист, предпочита да изчака.
Жената сподели, че ще чака, докато ѝ дадат направление, тъй като не може да си позволи да плаща, предвид, че пенсията ѝ е в размер на 537 лева, а плаща и квартира.

Защо е увеличена цената на прегледите? Това идва на фона на отпуснатата от НЗОК по-висока цена, която се плаща за първичен преглед при специалист. Тя е в размер на 48 лева за дете и 46 лева за възрастен. При вторичен преглед, отпуснатата сума е в размер на 19 лева за дете и 18 за възрастен.

Болниците обаче са на мнение, че тази сума не е достатъчна.
Адвокат Свилена Димитрова, която е председател на Българската болнична асоциация коментира, че това увеличение е естествена реакция на разходите, които лекарите генерират. Тя подчерта, че все пак става въпрос за лекари, които са много високоспециализирани експерти, които са се обучавали повече от 10 години и са вложили много, за да станат специалисти. Именно затова и те имат очакване за своето възнаграждение.

Още отчита, че увеличението не е задоволително, но това се дължало на факта, че имат ограничени средства в бюджета на НЗОК. Категорична е, че не може българските медицински специалисти да бъдат в пъти по-ниско платени от своите европейски колеги, а за всичко друго у нас да се плащат европейски цени, като тук даде за пример цените на апаратурата и на лекарствата.
Именно, за да могат да балансират разходите си, повечето специалисти вдигат цената на прегледите.

Данни сочат, че най-скъпи са прегледите без направление в столицата. Ако на пациент му се наложи да посети кардиолог без да има направление, то следва да заплати 80 лева за прегледа.

Средната цена за посещение на кардиолог без направление в градовете Пловдив или Бургас е около 60 лева, а в морската ни столица – 65 лева.

За гинеколог, най-скъпо плащат пациентите във Варна – средно 80 лева за преглед без направление, в София средно 70, като цените в Бургас са подобни, а в Пловдив около 60.
По-голямата част от лекарите специалисти предпочитат да приемат пациенти в своя кабинет без направление, тъй като заплащането от страна на държавата било ниско.

Адвокат Свилена Димитрова подчерта, че лекари в определени специалности нямат интерес да провеждат прегледи за парите, които са определени за специализирана извън болнична помощ.
Друг човек, коментира, че му е такова положението и се налага да отиде при по-големи специалисти и затова си плаща колкото му поискат. Давал е между 200 и 400 лева за преглед, зависи какво ще му бъде правено и завърши с това, че за съжаление ни е такава държавата.

Проверка на база няколко лечебни заведения показва, че когато посетим лекари с различна квалификация у нас било то доценти или професори, следва да си приготвим между 120 и 200 лева за първичен преглед.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 7 години стигат! Явор Божанков: Прекратявам политическата си кариера. Не съжалявам за нищо
Next: Ергенът си остава ерген! Алек с драматична бележка до Наум, вижте какво пише

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.