Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последната снимка на Мартина Вачкова и баща й
  • Новини

Последната снимка на Мартина Вачкова и баща й

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2022
vascaskhaskhoasvas.jpg

Последната снимка на Мартина Вачкова и баща й – Григор Вачков . На нея двамата са в костюмите си от филма “Мера според мера”, където играят заедно, 1981 г

Филмът разказва историята на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година по изключително интересен и увлекателен начин. Част от героите са реални исторически личности – Апостол войвода, Христо Чернопеев, Яне Сандански, Пейо Яворов, Гоце Делчев и други.

Филмът проследява историческите събития, човешките драми и политическите игри през 1900-те години, по време на които смисълът и целта на изначалната идеалистична борба постепенно променят своето значение.

Името на филма идва от стихотворението на Пейо Яворов „Ден денувам“.

Не изпускай тези оферти:

Поради епичността на сцените и мащабите на филма, той е заснет като трисериен игрален филм. Актьорите говорят на македонски диалект, което допринася за автентичността на филма (20 години по-късно този похват се използва в Холивуд за филми като „Страстите Христови“ и „Апокалипто“).

Тя е родена през 1959 г. в София. Дъщеря е на българския актьор Григор Вачков и Силвия Вачкова. Има дъщеря на име Рада.

Завършва Техникум по фотография (1978), а после актьорско майсторство при проф. Николай Люцканов и Маргарита Младенова във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“ (1978 – 1982).

Работи в Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик (1982 – 1985) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София от 1985 г. На свободна практика участва в постановки на Народния театър и Театрална работилница „Сфумато“ от 1992 г.

Член е на САБ. Придобива известност през 90-те години в телевизионните предавания „Ку-ку“ и „Каналето“. Води сутрешно телевизионно предаване по Канал 1 – „Защо не! с Марта Вачкова“, по-късно преименувано на „Жените“.

От 2011 до 2015 г. е водеща на предаването по БНТ, „Апартаментът“.

Театрални роли

„Слуга на двама господари“ – Смералдина
„Грехът Куцар“
„Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накитена“ – Кита
„Сирано дьо Бержерак“
„Тартюф“
„Албена“
„Лъжци по неволя“ – Гроня

Телевизионен театър

„Зелен таралеж“ (1996) (Йордан Радичков) – мюзикъл
„С чужди – драг, вкъщи – враг“ (1985) (по Иван Вазов, реж. Павел Павлов)

Награди

Награда за най-добра актриса за ролята на Марта във филма „За кого служи хлябът“ на международния кинофестивал European Film Festival (Mainstream & Underground) в Москва 2016.
Награда Лайфстайл за най-харесван артист в български сериал за „Откраднат живот“ 2016./Аскеер 2022

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж отиде на пазар и побесня: От щанда до касата суджукът поскъпна с 15 лева
Next: Трагедия! Българин загина при катастрофа в Румъния, камион падна от 50 метра

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.