Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последната тайна: Какво пише в мистериозното писмо на Елизабет II, което може да бъде отворено едва през 2085 г?
  • Новини

Последната тайна: Какво пише в мистериозното писмо на Елизабет II, което може да бъде отворено едва през 2085 г?

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
elizaskdasodask.png

Преди повече от тридесет години Нейно Величество Елизабет II написа мистериозно ръкописно послание до своите потомци, което може да бъде отворено едва през 2085 г. Кралски експерти и фенове от години гадаят – какво е написал монархът в тази тайна бележка ?

Кралица Елизабет II написа своето „ писмо до бъдещето “ през 1986 г., когато беше отбелязано възстановяването на сградата на кралица Виктория (QVB) в Сидни. Британският монарх отправи посланието си към жителите на Австралия и забрани отварянето му през следващите 100 години.

Писмото се съхранява в затворена част на историческата сграда под купола й. Според слуховете дори най-близките роднини на Елизабет и личният й персонал не са били запознати със съдържанието на съобщението.

Но ръкописът е придружен от инструкции за бъдещия кмет на Сидни: „В подходящ ден, избран от вас през 2085 г., можете да отворите този плик и да предадете моето послание на гражданите на Сидни“, гласи завещанието на починалата преди дни кралица.

Не изпускай тези оферти:

Сградата на кралица Виктория е издигната през 1898 г. от архитект Джордж Макрей в чест на диамантения юбилей от управлението на кралица Виктория. Тази монументална сграда, дълга 190 метра, заема цял блок в Сидни и сега е предадена на модерен търговски център с няколкостотин магазина.

Сграда на кралица Виктория в Сидни

Много анализатори и експерти спорят за съдържанието на писмото на кралицата. Повечето обаче са единодушни в едно – посланието трябва да е много сантиментално и топло, защото Елизабет II е имала силни отношения с Австралия.

Кралицата прави редовни посещения в тази страна през целия си живот, по време на които пътува до различни щати и се среща с местни жители от различни социални слоеве.

Елизабет за първи път посещава Сидни през 1954 г., само две години след коронацията си. Тогава кралицата става първият управляващ монарх, стъпил на австралийска земя

Заслужава да се отбележи, че според титлата си Елизабет II е монарх в Австралия (и в четиринадесет други независими държави) и следователно участва в много държавни церемонии.

 

След смъртта на Елизабет II титлата крал на Австралия е дадена на Чарлз III, който също направи няколко официални посещения в Сидни, включително едно от най-известните си „турнета“ в компанията на принцеса Даяна през 1983 г..

Continue Reading

Previous: След като това момиче умира, неговите родители откриват скрита тайна зад огледалото
Next: Добре ги подреди! Синът на Блатечки и Диляна Попова засрами семейството си с тези признания

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.