Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последните думи на Галин преди да изчезне: Видях нещо, което не трябваше
  • Новини

Последните думи на Галин преди да изчезне: Видях нещо, което не трябваше

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
qwgsdgdfgdfgfdgdf.png

16 дни няма следа от 30-годишния Галин Димитров от Русе. Според неговите близки той е бил тревожен, искал е да напусне града. Близо до село Кушов е намерен телефона му, а последното обаждане от този телефон е до 112, след което следите му се губят. .

Приятел на мъжа ми докара Галин в къща за гости в Кушов, защото искаше да си почине два – три дни. Взе със себе си една малка раничка с две-три тениски и и два – три панталона.

Това коментира майката ва мъжа Ангелинка Димитрова пред Нова тв.

Синът ми изчезна няколко дни по-късно, а телефона му е намерен край къщата за гости. Какво е казал на 112, ние не знаем. Щом изчезна, дойде полиция, доброволци, ние с приятели започнахме издирване. До миналата седмица събота и неделя включително сме били тук, за да го търсим, коментира тя.

Към моминте обаче няма никаква следа от него, коментира тя.

Галин никога не е имал някакви заболявания. Стори ми се обаче, че беше притеснен, питах го какво се случва, но той е от хората, които не споделят. Ако има проблем, сам си го решава. Не споделя, още повече, че и баща му е опериран наскоро и той изобщо не искаше да тревожи никого, коментира майката.

Казал е единствено на приятеля, който го е докарал до къщата за гости, че е притеснен, защото е видял нещо, което не е трябвало да вижда и го следят, страх го е за живота му, коментира той.

Галин е токсиметров шофьор. Учи в Русенския университет. Кара предимно вечер, така че възможно е нещо да е видял, с нещо да е заплашен, коментира тя.

И посочи, че при издирването полицията е използвала дронове с термокамера, но досега няма резултат.

В момента продължава издирването, полицията ни помага и й вярваме. Отправям апел, ако някой някъде го забележи, веднага да се обади или на нас, или на 112, проплаква жената.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма новина: Казаха кога ще бъде завършена магистрала Хемус
Next: Майката на изчезналия Галин: Видял е нещо, което не е трябвало да вижда

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.