Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последните думи на Слава Севрюкова: Иде гибелна война, до 2025-а всички българи да се приберат у дома
  • Новини

Последните думи на Слава Севрюкова: Иде гибелна война, до 2025-а всички българи да се приберат у дома

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
svaslvasduasdmi.jpeg

През април ще се навършат 31 години от смъртта на неразгадания феномен Слава Севрюкова.

Пророчицата, за която самата Ванга казва, че е била по-могъща от нея, си отива от този свят завинаги през 1991 г., но последните ѝ предсказания, преди да издъхне, едва сега се сбъдват.

За това свидетелства писателят и изследовател на паранормалното Христо Нанев, който повече от 3 десетилетия се е посветил на дешифриране на способностите на свръхфеномена Слава Севрюкова, за която издава книги и режисира документален филм.

Пред самия него гадателката споделя някои от най-емблематичните си пророчества. Едни от последните ѝ думи обаче предричат войната, която бушува в днешни дни.

Не изпускай тези оферти:

„Иде гибелна война! Предупреждавайте младите хора, които са зад граница, някъде от 2022 докъм 2025 г. всеки да се е прибрал в България. Да си идват тука, защото започват едни световни катаклизми и там, където е земя – няма да бъде повече земя. Хората ще оцелеят по високото.

А те да се връщат в България, защото тя е защитена свише територия от тези катаклизми“, казала феноменалната ясновидка. Още едно от последните си предсказания тя изрича, докато посочва пръстите на двете си ръце и казва: „Два пъти по толкова правителства ще се сменят, преди да дойде доброто за българския народ.

”Това означава 20. Сметнато оттогава насам по думите на Севрюкова, съвсем скоро България трябва да стигне подем.„Ще изтекат черните времена. По нашите земи нещата ще се променят към добро.

Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат. Като прогонени от подивели ветрове ще се разпилеят разбойниците, които с десетилетия са грабили държавата. Ще дойдат честни хора, милеещи за нея“, казала още Слава пред Христо Нанев.

Слава Севрюкова е родена на 5 декември 1902 г. в Нова Загора, тогава Княжество България. Дарбата ѝ е потомствена, наследява я от своята майка Мария, която бае, лекува с билки и врачува.

Семейството е многобройно и оцелява в нищета, а мълвата за уникалните ясновидски способности на Слава се носи из цялото градче. Близките ѝ са притеснени да не бъде набедена за магьосница и още непълнолетна я омъжват за Степан Севрюков – украински белогвардейски емигрант.

Слава е само на 16 години и по това време се грижи безвъзмездно за ранените в лазарета, в близост до дома ѝ, където среща Степан – тежко ранен в крака. След сватбата си се преселват в град Шипка, в близост до Шипченския манастир, където наскоро са се венчали. Тя през цялото време криела способностите си от своя мъж, но той все пак узнал и вгорчил живота ѝ.

Степан бил груб и много ревнив. Започнали да се местят из цялата страна.

Заселили се в Княжево и Слава постъпила на работа в Тъкачната фабрика в София, но често боледувала и претърпяла седем операции. Страдала от воден плеврит, черният ѝ дроб трудно се възстановявал, а перитонитът я оставил без деца. После успели да построят малка къщичка в района на днешния квартал „Овча купел“.

Все пак сбъднали мечтата си да имат дете – взели момиченцето на нещастен вдовец и го кръстили Иванка. С годините проблемите между Слава и Степан се засилили.

Той постоянно бил пиян, често ѝ посягал. Не след дълго заболял тежко, но тя не го оставила. Грижила се за него с любов до последно. Ясновидските занимания са опасни през целия живот на Слава – преди 9 септември се криела от църквата, а след 9-и – от властта. Последните години от живота ѝ протичат в апарта­мент в столичния квартал „Овча купел-2“.

Съжителства с Иво Лозенски, който се грижи за нея, домакинства, пазарува. Тогава тя е на 60 г., а той на 28 г., студент, асистент в Минно-геоложкия институт, който е безкрайно впечатлен от дарбата ѝ. Става нейна дясна ръка. Слава не спира да приема хора дори когато е вече парализирана.

Слава Севрюкова е една от най-емблематичните български прорицателки, която надзърта в тайните на времето. Дарбата ѝ е била потомствена, наследила я от своята майка Мария, която баела, лекувала с билки и врачувала.

Севрюкова, за която самата Ванга казва, че е била в пъти по-могъща от нея, споделя предсказанията си за България, обхващащи периода от настъпващата скоро 2022 до 2037 г. Тя не свързва събитията с прекалено конкретни дати, а просто описва с думи картините, които вижда в бъдещето.

Тя също пророкува страшни климатични катаклизми, но по думите й страната ни ще бъде сигурно място.

“В Библия­та е казано; „Последните ще бъдат първи“. Помнете – от България ще поеме по земята голяма Мъдрост. Тепърва светът удивен ще узнае онова, което племето ни е дало на Човечеството. Висока е тая чест”, пророкува тя.

Според Севрюкова българите извън странат трябва да се върнат тук, защото в България ще бъде по-сигурно:

“Предупреждавайте младите хора, които са зад граница, някъде от 2022 докъм 2025 година всеки да се е прибрал в България. Да си идват тука, защото започват едни световни катаклизми и там, където е земя – няма да бъде повече земя”, казва тя.

“Не мислете, че земята, по която ходите, ще е все земя… Оцелелите ще са горе, по високото. Затова България – преобладаващо планинска страна – по-слабо ще пострада при бедствията”, пророкува преди повече от 50 години Севрюкова.

“България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност… Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи“, заявява тя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чутовен скандал! Астроложката Алена разкри страшна тайна за Кирил Петков и Асен Василев. Те са
Next: Страх тресе Благоевград: Хора мрат като мухи! Само за 2 дни внезапна смърт покоси

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.