Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последният пост във Фейсбук на Гроши преди смъртта му разтърси България
  • Новини

Последният пост във Фейсбук на Гроши преди смъртта му разтърси България

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
grrossihasks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Светлан Шевров Гроши от Биг Брадър е сложил край на живота си.

Ден преди това е пуснал публикация, която издава намеренията му, но едва ли приятелите му са предполагали.

„Малко остана“, е написал Гроши, но със смеещи се личица за фон.

Как никой не му повярва, че ще го направи? Как никой не успя да го дръпне? Тъжно, много тъжно…, пише негов приятел.

Негова позната е написала, след като става ясно, че е починал:

Видях публикацията ти миналата вечер. Някакси усетих, че е вик за помощ. Неглижирах го. Някой написа на стената ти:“Ти приятели нямаш ли?“ Приспах съвестта си с мисълта, че това момче ще се погрижи за теб. А можех да ти пиша в Месинджър.

Можех да те разсея от черните мисли. Можех дори да те разсмея и заедно да прогоним дявола. Цял ден се самозалъгвам с мисълта:“Ти си му никоя. Не го познаваш лично, нищо нямаше да промениш“, но себе си човек не може да излъже.

Можех поне да опитам. Можеше да не става така. Можеше за това да сме били приятели във фейсбук, а аз не да не съм изпълнила ролята си. Защо не ти писах?! Защо не направих нещо?! Можех ли да те спра?!

Ти не искаше да умираш. Ти искаше някой да те спре. Затова писа във фейсбук. Това беше твоя вик за помощ, а всички, които го „чухме“ го неглижирахме. Днес тъжа. За теб. За нас. За това, в което се превръщаме.

Всеки вторачен в личните си проблеми, сляп за чуждите. А само пет отделени минути можеха да променят всичко. Нека това, което се случи с теб бъде аларма за нашата съвест. За нашата задрямала емпатия. За да има смисъл. Почивай в мир, изморена душице!

Един от най-колоритните участници в първия сезон на „Биг Брадър“ – Светлан Шевров-Гроши, е сложил край на живота си. Новината потвърдиха пред Dir.bg източници от родния му град Ракитово.

Тъжната вест се разпространи светкавично снощи във Фейсбук, където негови близки и приятели изказаха своите шок и съболезнования.

„Лек път! Пак ще повилнеем някога. Съжалявам…“, написа неговият партньор в щуротииите в „Биг Брадър“ Найден Найденов – Нед.

Прощални думи към Гроши публикува и участникът във втория сезон на шоуто Лео Бианки: „Искам да те запомня по този начин. Почивай в мир“, написа италианският готвач, който публикува негова усмихната снимка.

„Почивай в мир,братле…И в следващия живот-в никакъв, ама в никакъв случай не го прави отново!“, написа певецът Светозар Христов. В коментарите той допълни, че навярно става въпрос за самоубийство: „Според информация, дадена от негов по-близък, се е самоубил…Обществото е болно…домашно насилие, глупости-повече са жертвите на тва болно общество…“.

Източници на Dir.bg от родното му Ракитово споделят, че Гроши е бил съсипан от скорошната смърт на негов приятел. Дори последните му публикации във Фейсбук намеквали, че в главата му се въртят лоши мисли. Те разкриват още, че тялото му е намерено от неговата майка близо два дни след като е приключил живота си.

А ето как мебелистът бе описал мотото си в социалната мрежа: „Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“ пълзи от ден на ден с крачета ситни, дорде изгризе сетната частица на срока ни. А всички наши „вчера“ са светели по пътя на глупци към мухъла на гроба.

Пуф, угасвай, свещице кратка! Тоз живот е само една нещастна движеща се сянка, актьор бездарен, който се явява. Измъчва и изпъчва своя час на сцената и след това изчезва. История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл…“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! Бивш служител на КАТ-Враца се удави в река Огоста
Next: Грози го затвор до 15 години! Вижте тартора на групата за просия в Бургас

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.