Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последният работен ден от седмицата ще бъде изпълнен от много
  • Новини

Последният работен ден от седмицата ще бъде изпълнен от много

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Последният работен ден от седмицата ще бъде изпълнен от много


Последният работен ден от седмицата ще бъде изпълнен от много

Циципас, Сакари, Бенчич и още четвъртфинали: Коментирайте днешните мачове

Последният работен ден от седмицата ще бъде изпълнен от много мачове на най-високо равнище, защото е време за четвъртфиналите на четирите шампионата, които се организират през тази седмица.

В единствения WTA шампионат, този в Санкт Петербург, ни чакат два много любопитни конфликта. Във втория мач за деня първата в схемата Мария Сакари ще срещне Елизе Мертенс. В последния пък ни чака среща сред олимпийската шампионка Белинда Бенчич и сензацията от края на 2021-а Анет Контавейт.

St. Petersburg Ladies Trophy,
От 12:00: Тереза Мартинцова – Ирина-Камелия Бегу
Мария Сакари – Елизе Мертенс
Йелена Остапенко – Алиаксандра Саснович
Белинда Бенчич – Анет Контавейт

В Ротердам ни чакат мачове на любимците Стефанос Циципас, Феликс Оже-Алиасим и Андрей Рубльов, които несъмнено ще имат сложни трудности пред себе си. Програмата стартира с мач сред двама гении, които имат огромна опция пред себе си – Лоренцо Музети и Иржи Лехечка.

ABN Amro World Tennis Tournament
От 14:00: Лоренцо Музети – Иржи Лехечка
Стефанос Циципас – Алекс де Минор
Не преди 20:30: Камерън Нори – Феликс Оже-Алиасим
Мартон Фучович – Андрей Рубльов

Във вечерните часове започват и четвъртфиналите на шампионатите в Буенос Айрес и Далас. В Аржентина ще забележим в деяние Фабио Фонини и Каспър Рууд, както и любопитният дуел Фернандо Вердаско – Лоренцо Сонего.

В Далас преобладават американските тенисисти. Четирима от тях доближиха до топ 8, а довечера ще има и конфликт сред двама от тях – №1 Тейлър Фриц се изправя против Маркос Гирон.

Dallas Open
От 20:00 Дженсън Бруксби – Джордан Томпсън
Тейлър Фриц – Маркос Гирон
Не преди 3:00: Вашек Посшишил – Джон Иснър
Манарино/Нишиока – Щебе/Опелка

В петък ни чака и мач с българско присъединяване. Джулия Терзийска излиза на корта в Порто за дуела си от четвъртфиналите. Нейна съперничка е беларускинята Вера Лапко (№342). Начало на мача им е в 12:30.

Continue Reading

Previous: Правителството в Нидерландия планира да премахне повечето от ограниченията, свързани
Next: Споделяне Прочитания 15 прочитания Коментари 0 коментара Препоръчвания 0 препоръчвания

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.