Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Последни извънредни новини за издирването на рибарите Ивелин и Петър
  • Новини

Последни извънредни новини за издирването на рибарите Ивелин и Петър

Иван Димитров Пешев декември 11, 2022
vevivasvlaslvasovas.jpg

ОДМВР-Бургас отново призовава доброволци в събота и неделя от ранни зори да се включат в издирването на изчезналите в езерото Мандра рибари Ивелин Тодоров и Петър Петров.

Сборният пункт е дигата в края на ж. к. “Меден рудник”.

Ако лодките им са със сонар, ще бъде от огромна помощ в търсенето.

Припомняме, че рибарите Ивелин Тодоров и Петър Петров изчезнаха на 27 ноември вечерта, като влязоха с гумена лодка в езерото “Мандра”. От тогава тече акцията по издирването им.

Не изпускай тези оферти:

Пред БТА началникът на служба „Управление при кризи, обществен ред и сигурност“ към община Бургас Веселин Василев уточни, че във водоема днес има няколко лодки.

Към този момент водолазните екипи са преустановили претърсването под вода, но остават в готовност да реагират. Не са спирали и обходите по бреговете на язовира от пешеходни двойки, които и днес са на терен. Все още няма взето решение колко време ще продължат дейностите по издирването, уточни Василев. От Областната дирекция на МВР уточниха, че този въпрос вероятно ще бъде обсъден в следващите дни. 

БТА припомня, че рибарите, които се издирват – 44-годишният Ивелин Тодоров от Средец и 47-годишният Петър Петров от Бургас са в неизвестност от 27 ноември. Според получения от техни близки сигнал в полицията на следващия ден, двамата влезли във водоема около 23:30 часа с надуваема лодка и недобре екипирани за ниските температури през нощта. Плавателният съд беше открит, изхвърлен на брега, на 29 ноември.

В първите дни акцията по издирването на мъжете протече при много лоши метеорологични условия. До момента службите и доброволци, включително от вътрешността на страната, използваха дронове с термокамери и лодки със сонари, но без успех. Водолазните екипи също не откриха следи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тираджия стана герой на БГ интернета с отговор на обява за работа! Всички го подкрепят!
Next: Благодаря ти, мамо! И прости!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.